О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
гр. София, 04.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 908 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. К., Т. Д. М., Н. К. С. и К. К. Г. против решение № 367/29.03.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 2275/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел същия за неоснователен, доколкото е счел за недоказано по отношение на ищците, че същите са собственици на имота. Този свой извод, въззивният съд е направил въз основа на събраните по делото доказателства, установяващи липса на пълна идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот по нотариалния акт за собственост на същия от 1918 година и този, собствеността върху който е възстановена на ищците по делото. За да достигне до този извод, съдът е направил преценка на правилността на постановеното решение от поземлена комисия за възстановяване на право на собственост в стари реални граници, по пътя на косвения съдебен контрол. Възражение за липса на предпоставките за възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по иска с правно основание чл.108 от ЗС е направено от ответника в първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като освен това възражение, ответникът не е направил възражение за противопоставяне на свои права върху имота, произтичащи от факти и права, настъпили преди внасянето на имота в ТКЗС. Нещо повече, защитната теза на ответника във въззивното производство е, че имотът не е негов собствен, тъй като го е отчуждил преди повече от 15 г. и дори че той не владее имота. Пред първата инстанция е направено и възражение за това, че в имота е построена сграда и предоставеното на ответника право на ползуване в терен по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е трансформирано в право на собственост. Последните възражения са обсъдени от въззивния съд, като същите са счетени за неоснователни, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи застрояването на имота пред 1991 година, както и заплащането на цената на имота, определена с оценителен протокол на общинската администрация. Въпреки това, с оглед осъществения косвен контрол, съдът е приел, че за ищците не са били налице предпоставките за възстановяването на правото на собственост.
В изложението на касационните се сочи правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика – Решения №426/21.07.2009 г. по гр.д.№ 2713/2008 г. на ІІ г.о., № 475/27.07.2010 г. по гр.д.№ 122/2009 г. на І г.о. В цитираните и представени от касаторите решения на ВКС е прието, че ответник по иск с правно основание чл.108 от ЗС не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота към момента на обоществяването му, ако самия ответник не е заявил права върху имота към същия момент, като е прието също така, че ответникът може да се брани единствено с възражения, свързани с правото му по пар. 4„а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Налице е противоречие с възприетото от въззивния съд по отношение на допустимостта на възражението на ответника оспорване на правото на собственост на наследодателя на ищците с практиката на ВКС по този процесуалноправен въпрос, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 167,08 лева за разглеждането на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367/29.03.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 2275/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
Указва на П. Н. К., Т. Д. М., Н. К. С. и К. К. Г. всички със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. Е. С. да внесат по сметката на ВКС в размер на 167,08 лева, като в седмичен срок представят доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото за ……………………… , за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.