О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
[населено място], 20.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1090 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. против решение на Софийски градски съд, ІІ”в” отд., постановено на 05.02.2010 г. по гр.д.№ 2682/2005 година. С обжалваното решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав, постановено на 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1376/2004 година.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да приеме, че предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК е основателен, съдът е приел, че ищецът, С. Община е собственик на процесния имот, предвид извършено отчуждаване през 1976 година, заповедта за което е влязла в сила. Приел е, че ответникът не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот за периода след отчуждаването, въпреки че е държал имота, доколкото са били налице законови ограничения за придобиването на правото на собственост по давност – ЗРПВПВНИ /отм./ за периода до влизане в соли на ЗСГ не е бил изтекъл предвидения десетгодишен срок на давностното владение, доколкото фактическата власт върху имота, ответника е получил през 1966 г., а след 30.03.1973 година поради законовата забрана на чл.29, ал.1, т.1 от ЗСГ /отм./ до 13.03.1990 година, а от 16.10.1991 година е действувала забраната по отношение на имотите държавна собственост /какъвто е приел съдът, че е бил и процесния/, на чл.86 от ЗС. Предвид горното, съдът е отрекъл претендираните права на собственост от ответника, на основание давностно владение, обективирано в представения констативен нотариален акт за собственост от 1991 г. Съдът е приел, по направеното възражение за недопустимост на предявения установителен иск, поради липса на правен интерес, че същия е налице, доколкото за ищеца съществува предвидената в ЗОС възможност за отнемането на държането върху процесния имот по административен ред, докато липсата на правен интерес би била налице при необходимост от воденето на осъдителен иск, след успешното провеждане на установителния иск за собственост, каквато хипотеза не е налице.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Процесуалноправен въпрос, който се поставя е, допустим ли е установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ тогава, когато ищецът не държи вещта.
Въззивния съд се е произнесъл по допустимостта на предявения установителен иск, като е приел, че с оглед предвидената административна процедура за възстановяване на владение, предявения иск е допустим. Така поставения правен въпрос е неотносим към настоящия спор, доколкото по наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове е налице едностранна съдебна практика, като в случая въззивния съд не се е произнесъл в смисъл, че е процесуално допустим и е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост тогава, когато ищецът не владее вещта, в какъвто смисъл е поставен правния въпрос в изложението на касационните основания. Въззивния съд е приел, че е налице правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост, доколкото относно фактическото предаване на държането върху вещта е предвиден облекчен правен режим и административна процедура, с оглед субекта на субективното право – община, относно който съществува възможността по чл.65 от ЗОС. За ищеца в конкретния случай съществува облекчен правен режим за реализиране на последващото право на възстановяване държането върху процесния имот, като в правомощията на ищеца по иска е да прецени с каква защита да брани своите права – иск по чл.108 от ЗС или установителен иск за собственост, последващ от процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.65 от ЗОС. Така поставения правен въпрос не е в рамките на произнасянето на въззивния съд относно наличието на правен интерес, а е поставен хипотетично, извън предмета на предявения иск и предвидената специална хипотеза на чл.65 от ЗОС, която именно е довела съда до извод за наличие на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка при установителните искове.
Поставените материалноправни въпроси касаят приложението на института на придобвината давност, като се твърди, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Първия поставен правен въпрос е относно действието на датата на влизане в сила на отчуждителната заповед върху срока на придобивната давност. От фактическа страна, съдът е приел, че отчуждителната заповед е влязла в сила, като от датата на нейното влизане в сила е изградил своите правни изводи относно възражението на ответника за придобиването на имота поради изтекла в негова полза придобивна давност. На първо място, фактическата обстановка по делото, възприета от въззивния съд не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби по критериите, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Проверка на фактите по делото и фактическата обстановка, следва да се направи в производството по разглеждането на касационната жалба по съществото на спора, доколкото фактите и възприетото от съда от фактическа страна касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на съдебното решение, води до неговата неправилност и е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е., следва да се преценява след като са налице основания за допускането до касационно обжалване на въззивното решение. На следващо място, правния въпрос следва да е относим към спора, т.е. страните да са въвели спора относно същия въпрос пред въззивния съд. Видно от материалите по делото, възражение относно липса на влязла в сила отчуждителна заповед и относно датата на влизането в сила не са правени, т.е. правната воля на съда относно началото на придобивната давност не е формирана по спора и относно датата на влизането в сила на отчуждителната заповед, тъй като този спор не е бил въведен пред съда, като и в тази насока така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК.
От фактическа страна съдът е приел, че изтеклия срок на владение не е достатъчен, за да се приеме, че в полза на ответника е изтекла придобивната давност и той е придобил правото на собственост на това основание. Съдът обсъдил възможността за присъединяване на владение и е направил своите правни изводи относно неоснователността на възражението на ответника, като е отрекъл възможността за придобиването на имота, предвид законовите ограничения. Съдът не е отрекъл възможността за присъединяване на владение като давностен срок, поради което и така поставения правен въпрос е неотносим към конкретния спор. По отношение на фактите по делото, съдържащи се в изложението по този правен въпрос, по съображенията, изложени по-горе, тяхната проверка не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице сочените касационни основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, ІІ”в” отд., постановено на 05.02.2010 г. по гр.д.№ 2682/2005 година.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.