О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
гр. София, 21.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1109 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К. против решение №234/25.02.2010 г., постановено от Окръжен съд – Варна, по гр.д.№2177/2009 г.
Ответниците по касационната жалба са подали в срока по чл.287, ал.1 от ГПК писмен отговор, с който оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да приеме, че предявения иск е основателен, съдът е намерил, че са налице предпоставките за възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари, реални граници, в полза на ищците по предявения отрицателен установителен иск, като ответниците, наследници на ползувател по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на недвижим имот не са имали правото да изкупят имота, доколкото не са били налице всички предвидени в закона предпоставки, доколкото имотът не е бил застроен към 01.03.1991 г., което обстоятелство не е било оспорено от ответниците. Съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е допустим, доколкото е налице правен интерес от неговото предявяване, тъй като за ищците е налице пречка за осъществяване и завършване на реституционната процедура, доколкото ответниците са изкупили имота и са представили доказателства за права на собственост върху имота по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В изложението на касационните основания се сочи, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Сочения правен въпрос и по който се твърди, че не е налице задължителна съдебна практика е, относно допустимостта на предявен отрицателен установителен иск, относно недвижим имот, собствеността върху който е възстановена в полза на ищците с решение на поземлена комисия в стари, реални граници преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999 г.
С Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че решенията на органите по поземлена собственост по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, т. е. собствеността върху попадащ в приложното поле на ЗСПЗЗ имот може да бъде легитимирана само след постановяване окончателно решение за възстановяването му, индивидуализиращо имота. С. тълкувателното решение в практиката на ВКС се приема, че лице, на което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот в стари реални граници в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но реституционната процедура не е приключила с издаване в полза на това лице на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото признатото право на възстановяване на собствеността може да се реализира само, ако ползвателя не може да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно уредената в закона конкуренция на права, правото на ползвателя да изкупи застроен до 1.03.1991 г. и предоставен му за ползване имот, изключва правата на реституирания собственик. След като по поставения въпрос е налице произнасяне на Върховния касационен съд с тълкувателно решение и въззивното решение съответства на даденото разрешение, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото позоваване има от страна на касатора, както и разрешението по правния въпрос не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото се твърди, че този въпрос липсва съдебна практика.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че не са налице касационните основания, сочени от жалбоподателя.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №234/25.02.2010 г., постановено от Окръжен съд – Варна, по гр.д.№2177/2009 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.