Определение №396 от 14.10.2010 по ч.пр. дело №390/390 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

гр. София, 14.10.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 390 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т.” АД, против определение №189 от 12.07.2010 г., постановено от Окръжен съд – Я., с което е потвърдено определение от 01.06.2010 г., по гр.д.№316/2010 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Ответникът по частната касационна жалба, „О. И.” АД, оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване на определението, като евентуално прави възражения и по нейната основателност.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид препращането в разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК.
С обжалваното определение, въззивния съд е приел, че към момента на завеждането на иска, цената на иска е била такава, че родовата подсъдност на предявения иск е била на районен съд. Приел е, че последващи промени в цената на иска, предвид представената нова данъчна оценка на имота, за следваща година, не е обстоятелство, водещо до наличието на промяна в предпоставките за определяне на нова родова подсъдност.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, като същите въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правните въпроси, които сочи жалбоподателят са, настъпилите промени във фактическите обстоятелства в периода от подаването на исковата молба до първото поделото съдебно заседание може ли да обусловят промяна на родовата подсъдност и докога може да се прави възражение за родова неподсъдност, както и дали когато заинтересована страна обжалва определение във връзка с подсъдността, се повдига спор за подсъдност и кой следва да разреши този спор.
По твърдението на жалбоподателя, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по поставените правни въпроси, касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, съдът приема следното:
С посоченото определение №128/26.03.2010 г., по гр.д.№103/2010 г., ІІ г.о., на ВКС е разрешен процесуален спор, различен от настоящия. С посоченото определение, касационния съд е приел че тогава, когато заинтересована страна е обжалвала определение на съд, с което делото е изпратено на друг съд по правилата на родовата подсъдност, ако въззивния съд приеме, че частната жалба е основателна, то той приема за разглеждане и спора по конкретното дело, а ако прецени, че същата е неоснователна, то следва да се произнесе, като повдигне пред по-горния съд, съгласно разпоредбата на чл.122 от ГПК, препирня за подсъдност. Настоящата правна хипотеза е различна, доколкото се касае за обжалване на определение на първоинстанционен съд, с което е оставено без уважение възражение за родова подсъдност на спора, като въззивния съд се е произнесъл, преценявайки законосъобразността на определението на районния съд. Липсва изпращане от първоинстанциония съд по правилата на родовата подсъдност на друг съд, въз основа на което да се приеме, че въззивния съд е следвало да изпраща делото по препирня за подсъдност. С оглед различието на процесуалния спор по посоченото определение на ВКС и настоящия по конкретното дело, то не са и налице предпоставките на чл.280, ал., т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване на съдилищата по посочения правен спор, като основание за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд. С представеното определение на С., постановено на 03.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 1051/2009 година е прието, че меродавна за определяне на родовата подсъдност, е цената на иска, определена към датата на предявяването на иска, предвид представеното удостоверение за данъчна оценка. До същия правен извод е достигнал и въззивния съд в обжалваното определение, поради което не е налице противоречие, което да бъде посочено като наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата.
Не се сочи в каква насока правната уредба на родовата подсъдност и определянето на цената на иска в тази насока е неясна, противоречива или непълна, както в какво се изразява и какво налага промяна в съдебната практика относно приложението на разпоредбите на чл.69 и чл.70 от ГПК, касаещи определянето на цената на иска, както и разпоредбите на чл.118 и сл. от ГПК, касаещи производството по делата, във връзка с подсъдността на спора. Само на това основание следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, сочени по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №189 от 12.07.2010 г., постановено от Окръжен съд – Я., с което е потвърдено определение от 01.06.2010 г., по гр.д.№316/2010 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top