О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр. София, 07.12.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 896 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. и Р. В. О. против решение № 244/13.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 2512/2011 г. от 4-ти гр. състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, както по същество, така и относно наличието на касационни основания за допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел същия за неоснователен.
Ищците са поддържали, че правото им на собственост върху спорния имот, се установява с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 1473/1996 година от СГС, ІІ”б” отд. Съдът е приел, че към момента на предявяването на исковата молба по това гражданско дело, както и към момента на постановяване на съдебното решение, цитирано по-горе и неговото влизане в сила, собственик на имота не е бил ответник по делото, а трето лице, неучаствуващо в производството – Е. М.. Доколкото това лице не е участвувало по делото, то, както и неговите частни правоприемници, каквато се явява ответника по нестоящото дело, не са обвързани от силата на пресъдено нещо, предвид разпоредбата на чл.298 от ГПК. На това основание, съдът е приел, че правото на собственост, така, както са твърдели ищците в хода на производството, не е установено със сила на пресъдено нещо, предвид субективните предели на същата, спрямо ответника по делото.
Съдът е приел също така, че липсват данни поделото за отнемането на имота на законово основание, поради което възстановяването на собствеността върху същия е по силата на закона – чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, при наличие на предпоставките за това – имотът да съществува реално до размерите, в които е отнет, и да е в патримониума на държавата, общините, обществените организации, техните фирми или еднолични дружества по ТЗ. Това основание е въведено от ищците като основание за принадлежността на правото на собственост, съдът го е обсъдил, но е приел същото за неоснователно. Този свой извод съдът е направил въз основа на безспорното обстоятелство, че имотът е продаден през 1965 г. на физически лица, на основание действувалата към онзи момент НПЖДЖФ.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с това, простира ли се силата на пресъдено нещо в конкретния случай върху лице, което не е участвувало в процеса, но придобили права върху спорния имот след като решението е влязло в сила.
Така поставен, правният въпрос е неотносим към спора. Съдът не е отрекъл, че субективните предели на силата на пресъдено нещо се простират и спрямо лица, придобили права по частно правоприемство, след постановяване на решението. Съдът се е произнесъл по друг, различен правен въпрос, обосновал и изводите му за неоснователност на иска, а именно, простират ли се субективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение на лице, придобили своето право от лице, което не е страна по делото и не е обвързано от силата на пресъдено нещо. В тази насока, поставения правен въпрос е неотносим и на това основание не следва да се допуска касационното обжалване. Останалите поставени въпрос са все във връзка с формулирания въпрос от касаторите – кое е законодателното основание за обвързване със сила на пресъдено нещо „правоприемник, останал чужд на процеса”, до кои случаи се отнася правилото на чл.226, ал.3 от ГПК и в кои случаи те не важи, поради което също са неотносими към спора, доколкото са били предмет на обсъждане и формиране на правна воля по тях от страна на съда и не са обосновали крайните му изводи относно основателността на предявения иск.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, следва да се присъдят направените от нея за това производство съдебни разноски, в размер на 800 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие № 0048328 от 21.06.2012 г. с адв. В. П..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244/13.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 2512/2011 г. от 4-ти гр. състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Д. П. Д. и Р. В. О. и двамата със съдебен адрес [населено място] , [улица], адв. В. С. да заплатят на И. К. Б. от [населено място], съдебен адрес [улица], оф.6, адв. В. П. сумата 800 /осемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.