О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
гр. София, 28.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 987 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. П. и П. И. Д. против решение № 339/23.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 301/2011 г. от Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва както относно наличието на касационни основания по допускането на касационното обжалване, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отношение на незастроеното дворно място, в което са построени сгради, индивидуална собственост на страните по делото, е налице съсобственост, като е разпределил ползуването на тази незастроена част, по един от вариантите, предложен от вещото лице по приетото като доказателства заключение на съдебно – техническа експертиза.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочения правен въпрос е „разпределяне на незастроено дворно място – съсобствено в идеални части на страните с площ от 58 кв.м., индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирани в решението”. От твърденията в изложението, извън фактическите изводи, може да се направи извод, че касаторите се стремят да обосноват извод за противоречие на извода на съда относно допустимостта на иска за разпределение на ползуване на имот, с площ по-малка от 300 кв.м., като се твърди, че с представените съдебни решения на ВКС съдът се е произнесъл по допустимостта на иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за имоти с площ над 300 кв.м., като от този аргумент твърдят, че ВКС приема, че разпределение на ползуване на имоти с площ по-малка от 300 кв. недопустимо. За да е налице противоречиво разрешаване на правен въпрос, касаторът следва да представи влезли в сила съдебни решения, в които съдът е формирал правни изводи относно поставения правен въпрос, в случая, че е недопустимо разпределение на ползуване за имоти с площ под 300 кв.м. Фактът, че в представените решения се касае за разпределение на ползуване на имоти с площ над 300 кв.м. не води до извод, че съдилищата са приели твърдяното разрешение на поставения правен въпрос, а именно, че е недопустимо разпределение на ползуване на имоти с площ по-малка от 300 кв.м. Подобен извод не е направен в нито едно от представените съдебни решения, поради което не е и налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски в това производство, представляващи 350 лева заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 00106231 от 09.09.2011 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339/23.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 301/2011 г. от Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Г. М. П. и П. И. Д. и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на основание чл.78, ал.23 във вр. с чл.81 от ГПК на Н. Ц. Г. от [населено място], [улица] сумата 350 /триста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.