О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 23.09.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 298 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Х. против определение № 1162 на Окръжен съд – В., постановено на 08.04.2010 г., по ч.в.гр.д. №633/2010 г., с което е потвърдено определение №13376/08.09.2009 година на Районен съд – В., постановено по гр.д.№3280/2009 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Ответниците по частната жалба Г. М. Р. и И. М. Г. оспорват частната жалба, както и наличието на основания за допускането и до касационно обжалване.
Останалите ответници не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и е против определение, подлежащо на обжалване, при условията на разпоредбата на 274, ал.3 от ГПК – при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
За да приеме, че производството по делото следва да се прекрати, въззивния съд е счел, че предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС – за разпределение на ползуването на съсобствен имот, е недопустим, тъй като в съсобственото на страните по делото дворно място е изградена жилищна сграда в режим на етажна собственост и дворното място по своята същност се явява обща част по смисъла на разпоредбата на чл.38 от ЗС и по предназначение служи за реализиране нуждите на тази съсобственост. Прието е, че общите части етажната собственост подлежат на разпределение за ползуване не по реда на чл.32 от ЗС, а само по реда на чл.42 от ЗС.
За да се разгледа частната жалба по същество, следва да се налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
В изложението на касационните основания, частния жалбоподател се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че по отношение на приложението на нормата на чл.32, ал.2 от ЗС при наличие на етажна собственост и приложението в тази връзка на разпоредбата на чл.38 от ЗС се налага осъвременяване на съдебната практика, твърди се също така, че законът е неясен, противоречив и е непълен по отношение на „смесена” съсобственост.
По отношение на нормата на чл.38 от ЗС, тя не е неясна, непълна или противоречива. Разпоредбата е ясна, категорична и непротиворечива – при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, обща на всички собственици е земята, върху която е построена сградата. Липсва неяснота, непълнота или противоречие, което да бъде отстранено по пътя на създаване на задължителна съдебна практика, предвид правомощията в тази насока на ВКС, както и основанието, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаещо основание за допустимост на касационното обжалване, а именно – произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение по правен въпрос, който да е от значение за развитие на правото. По приложението на нормата на чл.38 от ЗС съществува единна и непротивечива съдебна практика, като изложените в изложението на касационните основания фактически твърдения не сочат довод, налагащ промяната на тази единна съдебна практика.
По изложените съображения, настоящия състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението за прекратяване на делото от районния съд, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, по отношение на дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1162 на Окръжен съд – В., постановено на 08.04.2010 г., по ч.в.гр.д. №633/2010 г., с което е потвърдено определение №13376/08.09.2009 година на Районен съд – В., постановено по гр.д.№3280/2009 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.