О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. С., 28.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 233 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Х. – М., А. К. М. и Й. И. П. против решение № 1438/22.10.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 1231/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, Х гр.с.
С отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба оспорват наличието на касационни основания за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По предявения установителен иск за собственост, въззивния съд е приел същия за основателен, като не е зачел направеното възражение за придобиване на целия имот на основание давностно владение от страна на ответниците, по отношение на останалите съсобственици на имота, ищци по делото. От фактическа страна съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява продължило повече от 10 години ясно, спокойно и несмущавано владение от страна на ответника Х. до издаването на констативния нотариален акт за собственост на основание давностно владение през 2004 г. Съдът е приел, че липсват данни и за манифестиране от страна на съсобственика Х. по отношение на останалите съсобственици на промяната в намерението й да се свои имота. Въз основа на тези данни, съдът е приел, че имота е съсобствен между страните, в рамките на наследствените им права, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН и е уважил установителния иск за собственост.
По делото е представено изложение на касационни основания, в което се твърди единствено, че „произнасянето на ВКС по касационната жалба би допринесло за уеднаквяване на практиката относно прилагането на закона и от значение за неговото точно прилагане, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.” При всички случаи на касационно обжалване, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, по която въззивния съд се е произнесъл при наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал. От ГПК, обуславящи допустимостта на касационното обжалване. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в какъвто смисъл са и указанията по прилагането на разпоредбите на чл.280 и чл.288 от ГПК на ВКС, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК. В изложението, освен посоченото по-горе и непосочването на правен въпрос, не се сочи в каква насока следва да се уеднакви съдебната практика и във връзка с приложението на коя правна норма е налице противоречива съдебна практика, в каква насока следва да бъда уеднаквяването и в коя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК ще следва да се произнесе ВКС – налице ли е непълнота или противоречие в правна норма, в какво се изразява и в каква насока според касаторите ще следва да се даде разрешение от страна ВКС, с оглед тълкувателните правомощия на касационния съд. Липсата на обосновка на позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като касационно основание, води и до липса на основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски, в размер на 600 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 06309 от 18.02.2011 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1438/22.10.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 1231/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, Х гр.с.
ОСЪЖДА Ц. Д. Х. – М., А. К. М. и Й. И. П., всички със съдебен адрес[населено място], [улица], офис 206, адв. Л.М. да заплатят на А. С. Х. и Х. С. Х. със съдебен адрес[населено място], [улица], партер, адр.С. П., сумата 600 лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.