Определение №86 от 8.3.2011 по ч.пр. дело №56/56 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 86
гр. София, 08.03.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр.д.№ 56 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 и чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на частен съдебен изпълнител М. Д., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, против определение № VІ-2040/06.12.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 1874/2010 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частна жалба против отказ на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър.
Частната жалба, както и производството пред въззивния съд е процесуално недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на частния съдебен изпълнител да обжалва отказа на съдията по вписвания, по следните съображения:
Общо правило е процесуална легитимация да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване, съгласно разпоредбата на чл.577, ал.1 от ГПК, да имат лицата, които са страни в това производство. Съгласно чл.572 от ГПК, страни в нотариалното производство /каквото е и това по вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване – чл.569, т.5 от ГПК/ са лицата, от чието име се иска извършването на съответното действие – било то нотариално удостоверяване или вписване на възбрана, какъвто е настоящия случай. Законът разграничава лицата, от чието име се иска извършването на действието по вписване от лицата, които правят волеизявлението за това. Частния съдебен изпълнител е лице, на което държавата е предоставила извършването на действия по принудително изпълнение на вземания, съгласно правомощията му по ЗЧСИ – раздел ІІ, както и в глава 38, част V от ГПК. Освен действията, с които е оправомощен от закона, частния съдебен изпълнител не разполага с процесуална легитимация да извършва други, извън тях. Сред последните е и обжалването на отказ на съдия по вписванията да впише възбрана, за което легитимацията принадлежи на взискателя по изпълнителното дело, като страна в производството по вписването. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение, по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като в същата молба се посочва и начина на изпълнението – чл.426, ал.2 от ГПК. Правомощията на частния съдебен изпълнител да иска вписване на възбрана върху недвижим имот, по отношение на който е насочено изпълнението предвид посочването на начина от взискателя, не означава включване в неговите правомощия и да разполага с правото на жалба от името на взискателя, на още по-малко основание и да обжалва от свое име отказ на съдия по вписванията.
Предвид гореизложеното, както частната жалба против определението на въззивния съд, така и самото производство по обжалването на отказа на съдия по вписванията са недопустими, като постановеното определение от въззивния съд следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № VІ-2040/06.12.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 1874/2010 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частна жалба против отказ на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър, като процесуално недопустимо.
Прекратява производството, образувано по частна жалба на частен съдебен изпълнител М. Д., рег.№ 865, район на действие ОС-Стара Загора с вх.№ 9092/04.11.2010 г., против определение №167 от 27.10.2010 г. на К. К., съдия по вписванията при Районен съд – Несебър, с което е отказано вписване на молба от ЧСИ М. Д., рег.№ 865 на К., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на [фирма], с вх.№8490/27.10.2010 г.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в седмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.274, ал.2, изр.първо от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.

Ч

Scroll to Top