О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София, 09.11.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 832 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Л. и Н. И. Л. против решение от 29.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 8705/2010 г. от Софийски градски съд, ІІ-б отд.
Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС са основателни.
Съдът е приел, че по отношение на 5/6 идеални части от процесния имот са налице влезли в сила съдебни решения, с които са уважени исковете с правно основание чл.108 и чл.109 от ГПК. По отношение на 1/6 ид.ч. от имота, съдът е приел, че собствеността принадлежи на ищцата по делото. Този свой извод съдът е направил въз основа възприетата от него фактическа обстановка за идентичност на имота, отнет от наследодателя на ищцата на основание Закона за лишаване от българско гражданство /отм./ и издадения въз основа на този закон указ. Липсват данни, а и твърдения, че при одържавяването на имота е заплатено обезщетение, а и основанието за неговото отнемане е изключвало заплащането на обезщетение, поради което съдът е приел, че реституционния ефект е настъпил по силата на закона.
С решението е прието за неоснователно възражението на ответниците, че имотът е бил предмет на апортна вноска, тъй като с влязло в сила решение сделката по извършването на апорта е прогласена нищожна.
Горните обстоятелства, както и фактът, че в имота липсва построена законно сграда към 01.03.1991 година, са довели съда до извод за основателност на иска с правно основание чл.108 от ЗС. Съдът е приел, че изградените в имота постройки не са търпими строежи по смисъла на пар. 16 от ЗУТ, поради което е уважен и предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че е налице произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни въпроси, в противоречие със задължителна практика на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Твърди се, че правните въпроси, относно които е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е относно задължението на съда да обсъди всички релевантни събрани по делото доказателства и доводи на страните. Така поставения въпрос не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като законовата разпоредба на чл.280 от ГПК касае правни въпроси, по които въззивният съд е формирал правна воля и тя е обосновала изхода на спора относно основателността на предявения иск. Така посочения правен въпрос касае евентуално допуснати процесуални нарушения от страна на съда, като преценката относно тяхното наличие не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280 от ГПК, предвид неговата факултативност. Процесуалните нарушения са касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. тяхното наличие следва да се преценява в производството по разглеждането на самата касационна жалба по същество, едва след като са налице основания за допустимост на касационното обжалване, посочени в чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочени от касаторите основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 8705/2010 г. от Софийски градски съд, ІІ-б отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.