О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 04.10.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 697 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2416/06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 1538/2012 г. от Софийски градски съд, ІV”Г” отд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да допусне до делба недвижимия имот при равни между страните квоти, въззивният съд е приел, че е налице съсобственост между страните. За да достигне до този извод, съдът е приел сделката, с която ответното дружество твърди, че е придобило собствеността върху целия имот за породила вещно-прехвърлително действие, но по отношение на ? ид.ч. от имота, която част от имота е била собственост на продавача по сделката. За останалата ? ид.ч. от имота, съдът е приел, че сделката не е породила вещно-прехвърлителен ефект, доколкото прехвърлителят по нея не е притежавал правото на собственост за тази част.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответнка, че е придобил ? ид.ч. от недвижимия имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не е бил добросъвестен владелец и не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС петгодишен давностен срок. Съдът е приел, че презумпцията на чл.70, ал.3 от ЗС е оборена, от събраните по делото доказателства. Приел е, че на субективната добросъвестност по чл.70, ал.3 от ЗС може да се позовава лице, което е положило дължимата грижа, за да се убеди, че правото на неговия праводател съществува и не се явява спорно. В тази връзка съдът се е позовал на ефекта от вписването на исковата молба по предявен от двамата съсобственици преди първоначалното прехвърляне на правото на собственост върху целия имот, против купувача по тази сделка, за прогласяването й за нищожна, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. В тази исковата молба се изложени твърдения за притежаваното от Е. О. С. право на собственост и при полагането на необходимата грижа, тези факти и обстоятелства биха били станали известни на ответника по предявения иск за делба. Съдът се е позовал на ефекта от вписването, който се изразява в това, че изложените във вписаната искова молба факти и твърдения, които се считат станали известни на третите лица, които са закупили имота от страната по сделката, ответник по вписаната искова молба, по чиято партида е извършено вписването. Съдът е отчел и обстоятелството, че купувачът е търговец и по смисъла на чл.302 от ТЗ е бил длъжен да полага квалифицирана грижа на добрия търговец, която грижа предполага ответното дружество да притежава и да реализира професионални познание в областта на недвижимите имоти и сделките с тях. Запознавайки се с твърденията по вписаната искова молба, ответникът е бил длъжен да извърши проверка на верността на твърденията в исковата молба и прилагането на притежаваните от него професионални знания в тази област биха го довели до несъмнения извод, че праводателят по сделката – Г. Я., притежава само ? ид.ч. от имота, а останалата ? ид.ч. се притежава от Е. О. С..
Освен изложеното, съдът е приел, че и от събраните по делото като доказателства свидетелски показания се установява, че преди процесната сделка, сключена през 2004 г., представители на ответното дружество са били запознати с претенцията на Е. О. С. за ? ид.ч. от имота, което обстоятелство изключва добросъвестността по смисъла на чл.70 от ЗС.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, която според касатора е от значение за точното прилага на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочения правен въпрос е, вписана искова молба, по която предявения иск е отхвърлен с влязло в сила решение, води ли до недобросъвестност на владелеца, придобил имота на основание, годно да го направи собственик, осъществено след вписването.
Съдът е обосновал решението си, като е приел, че обстоятелствата по исковата молба са станали известни на страната по сделката, предвид вписването на исковата молба по предявения иск, по който е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявения иск, като това обстоятелство е довело до знание у купувача, че купува от несобственик, поради което така поставения въпрос е относим към правния спор. По този поставен правен въпрос липсва съдебна практика, поради което са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението на СГС, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната жалба, по сметката на ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2416/06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 1538/2012 г. от Софийски градски съд, ІV”Г” отд.
Указва на [фирма] съд.адрес [населено място], [улица], ет.1, адв.кантора „Ш.-Л. и П.” да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева, като в седмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото за ……………………………., за която дата да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.