Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

КСО: чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 4, ал. 4; чл. 6, ал. 7 и 8;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 3, ал. 3 и 4; чл. 4, ал. 1;
ДОПК: чл. 10, ал. 4; чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4; чл. 84;
ОТНОСНО: Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. ……. с вх. № ……………. от 21.08.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването не е посочена конкретна фактическа обстановка и не е идентифицирано лицето, за което Вие в качеството на подател задавате въпроси. Във връзка с осигуряването на управител на ЕООД като самоосигуряващо се лице се интересувате, следва ли при временна неработоспособност да се променя месечният осигурителен доход в размер на 420 лв., който се попълва в Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Образец 2004) към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предвид изложеното и с оглед на разпоредбите на осигурителното законодателство, изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). От 01.01.2011 г. е въведен диференциран размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица в зависимост от облагаемия доход, който са декларирали като самоосигуряващи се лица.
Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)).
Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица определят годишния си осигурителен доход по описания по-горе ред на чл. 6, ал. 8 от КСО като пренасят облагаемите доходи, декларирани в съответните приложения на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Образец 2004) към декларацията. При вписване на данните в Таблици № 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход следва да се спазват указанията за попълването им, които са съобразени с разпоредбите на осигурителното законодателство.
В колона 4 от Таблица № 1 се попълва избраният осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващите лица.
От цитираните разпоредби следва, че за месеците в които самоосигуряващото се лице е било във временна неработоспособност (при условие, че е осигурено и за общо заболяване и майчинство), трябва да впише месечен осигурителен доход, определен пропорционално на отработените дни. Месечният осигурителен доход за тези месеци се определя като минималният месечен осигурителен доход се раздели на броя на работните дни за съответния месец и така изчисленият средно дневен осигурителен доход се умножи по броя на отработените от лицето дни (без дните във временна неработоспособност).
Без оглед гореизложеното Ви уведомяваме, че заинтересованото лице може да получи конкретен отговор по въпроси, свързани с прилагането на данъчното и осигурително законодателство, след като се идентифицира като задължено лице по смисъла на чл. 84 от ДОПК.
Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията.
Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, извън посочените, се идентифицират чрез служебен номер.
Следва да имате предвид, че лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно, т.е. запитването може да бъде подадено от упълномощено лице с приложено писмено пълномощно (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).

Scroll to Top