О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр. София, 17.04.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4459 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Х. А. и Щ. Х. Щ., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. Г. от АК-П., срещу решение № 264 от 4.07.2018 год. по в. гр. д. № 57/2018 год. на Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 13.11.2017 год. по гр. д. № 201/2017 год. на Районен съд, гр. Свиленград в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от касаторите иск за делба на сграда с идентификатор **** със застроена площ 24 кв. м., с предназначение – жилищна, еднофамилна сграда, и сграда с идентификатор **** със застроена площ 63 кв. м., със същото предназначение, двете представляващи едно полумасивно жилище с обща площ 87 кв. м., и е прието за недоказано оспорването на нотариален акт № 152/2016 год.
В останалата му част, с която е допусната съдебна делба между касаторите и Т. Х. Т., Я. Г. Т. и Г. Х. Б. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с площ 462 кв. м., ведно с построените в имота сграда на един етаж с площ 34 кв. м., представляваща западната част от „историческа сграда” със стар идентификатор ****, цялата със застроена площ 57 кв.м., сграда на един етаж с площ 25 кв. м., представляваща източната част от „историческа сграда” със стар идентификатор **** и паянтова постройка-навес с площ 10 кв. м., при квоти по 6/24 ид. ч. за касаторите, по 3/24 ид. ч. за Т. Т. и Г. Б. и 6/24 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Т. и Я. Т., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което се допусне делба на спорните две сгради. В изложението касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновавайки го с противоречие с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за необходимостта от преобразуване на държането на съсобствена вещ във владение, отричайки владението на останалите съсобственици, за да се приеме за основателно позоваване на ответниците, съвладелци, на придобивна давност. Касаторите поддържат, че по делото не са налице доказателства за преобръщането на държането на ответниците, като съсобственици в имота, във владелци на чуждите идеални части, освен снабдяването им с нотариалния акт от 2016 год. Поставен е и процесуалноправен въпрос относно съдържанието на мотивите на решението на въззивния съд с оглед дейността му на решаващ по същество съд, както и какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност, обосновавайки същото основание за допускане на касационното обжалване с противоречие с ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията в него въззивният съд обосновава и излага в мотивите си свои собствени изводи, резултат от решаващата му дейност, дори тогава когато възприема мотивите на първоинстанционния съд.
Касаторите поддържат противоречие с т. 9 от ППВС № 7/73 год. в произнасянето на въззивния съд по въпроса за разноските върху отхвърлената част от иска за делба, както и наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба – Т. Х. Т. и Я. Г. Т., чрез адв. Т. К., в представения писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, с искане то да не се допуска, евентуално за неоснователност на касационната жалба с искане да се остави в сила въззивното решение. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съделителката Г. Х. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
По релевираните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства относно статута на сградите в съсобствения имот съдът приел, че върху двете постройки с идентификатори **** и **** ответниците Т. са осъществили трайно, необезпокоявано и явно владение в продължение на необходимия давностен срок, като се легитимират на това основание за собственици на същите. Спор относно владението на сградите не е имало и между наследодателите на страните, които са ги придобили през 1967 год. заедно с дворното място, поради което и с оглед установените по делото факти за извършени от ответниците подобрения и преустройства в тези две сгради, с лични средства, са настъпили последиците на придобивната давност в полза на Т.. Поради установената собственост на ответниците Т. на поддържаното от тях придобивно основание искът за делбата на процесните сгради е отхвърлен, като въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 272 ГПК.
В контекста на фактите по делото относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните и позоваването на придобивна давност от ответниците върху реална част от тях обуславя релевантността на първия от поставените в изложението правни въпроси. Въззивният съд приел за основателно възражението за давност въз основа на установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в процесната реална част, представляваща сградите № № 3 и 4 по кадастралната карта, което обосновава необходимостта от произнасяне по установяването в този спор на т. н. преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия съгласно разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. Произнасянето относно това доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти обосновава допускане на касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 264 от 4.07.2018 год. по гр. д. № 57/2018 год. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на Е. Х. А. и Щ. Х. Щ., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. Г. от АК- П..
Указва на Е. Х. А. и Щ. Х. Щ., двамата от [населено място], чрез адв. М. Г., да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в общ размер 50 лв. и представят вносния документ в същия срок.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: