O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 17.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.дело № 50048 /2016 година, образувано първоначално по описа на търговска колегия и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 32082/27.10.2015 год. на [фирма] В. представлявано от Н. Н. и П. В. , заедно като членове на УС на дружеството , заявена чрез ю.к.И. В. срещу въззивно Решение No 1599 от 25.09.2015 година, постановено по гр.В.д. Nо 1769/2015 год. на ОС-Варна.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което е уважен иска на ЕТ Г. А. Т. с фирма „АС – МЕГА – А. А. – М. А. – Г. А.“ на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД и търговското дружество е осъдено да изпълни точно и реално задължението си за монтиране на електромерно табло със средството за търговско измерване /СТИ/ до или на границата на обекта на потребление на ищеца, находящ се в [населено място] [улица] с к. No 1400075369, представляващ търговски обект и да заплати направените по делото разноски.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа по въпрос относно тълкуването на легалните понятия „граница на собственост върху електрическите съоръжения“ и „граница на имота на клиента“, с довод за произнасяне на въззивния съд в противоречие с Решение № 75 от 25.03.2013 г., постановено по гр.д. №864/2012г., I г.о., ГК на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК и Решение № 5717 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 7384/2013 г. на РС-Варна.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съден акт – въззивно решение по неоценяем иск и е процесуално допустима.
За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ответното електроразпределително дружество, в качеството си на страна по договор за потребление на електрическа енергия, дължи реално изпълнение на задълженията, свързани с монтиране на електромерно табло със средство за търговско измерване / СТИ/ до или на границата на имота на ищеца. Чрез тълкуване легалните понятия по чл. 120 от Закона за енергетиката – „граница имота на клиента“ и „граница на собственост върху електрическите съоръжения“ е направен краен извод, че ответното дружество няма право по свой почин да определи мястото на поставяне на електромерно табло със средство за търговско измерване на клиента- търговец. Намиращото се на приблизително тридесет метра отстояние от имота на ищеца ел.табло не отговаря на законовите изисквания и не погасява поетите задължения, поради което ответникът-електроразпределителното дружество следва да монтира електромерно табло със средство за търговско измерване /СТИ/ до или на границата на имота на ответника.
След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По релевирания въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът дали в полза на електроразпределителните дружества, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, е предвидено поддържаното от касатора право досежно определяне мястото на монтиране на електромерни табла, с оглед изпълнение задълженията по договор за потребление на електрическа енергия, е пряко свързан с изясняване легалните понятия „граница имота на клиента“ и „граница на собственост върху електрическите съоръжения“. Не може да се приеме обаче, че произнасянето на въззивния съд , съобразно приетото с решаващите му мотиви, а именно, че „граница имота на клиента“ е мястото, където следва да се монтира електромерното табло, противоречи на прието с Решение № 75 от 25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 864/ 2012г., ВКС – I г.о. По посоченото решение, касационният съд се е произнесъл по въпроса за систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 120 ал. 1 ал. 2 и ал. 3 Закона за енергетиката , от което следва извод, че електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя, освен в случаите, когато сградата е в режим на етажна съсобственост – тогава електроразпределителното дружеството има право да монтира табло на фасадата на сградата. Понятието „граница на собственост върху електрическите съоръжения“ по см. на чл. 120 ал.2 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 127 от Закона и чл. 28 ал.1 от Наредба No 6/ 09. 06.2004 година за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителна електрическа мрежи е различно по съдържание и адресати от понятието „граница на имота на потребителя „, употребено в чл. 120 ал.2 от Закона за енергетиката и което понятие единствено е относимо към предмета на спора. Поставеният въпрос е настоящият случай за разграничаване на двете понятия няма отношение към спора за рамката на изпълнение на задълженията електроразпределителното дружеството да монтира табло на границата на имота на потребителя, поради което същият не може да се квалифицира като „правен въпрос „ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК на базата на който да се извърши исканата селекция в производството по чл. 288 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК също не може да се уважи. За да е налице специалната предпоставка на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, съобразно разясненията на т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е разрешен в противоречие с практика на съдилищата, при липса на формирана задължителна практика. В разглеждания случай по поставения въпрос касационният съд се е произнесъл с решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, поради което, дори с приложеното решение на РС – Варна да е прието друго в отклонение от задължителната практика, това не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 32082/27.10.2015 год. на [фирма] В. представлявано от Н. Н. и П. В. , заедно като членове на УС на дружеството , заявена чрез ю.к.И. В. срещу въззивно Решение No 1599 от 25.09.2015 година, постановено по гр.В.д. Nо 1769/2015 год. на ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: