О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 15.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 152 по описа на Върховния касационен съд за 2019 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 4015 от 30.08.2018 год. по в. гр. д. № 278/2017 год. Окръжен съд – Благоевград като въззивна инстанция е обезсилил решение № 303 от 27.01.2017 год. по гр. д. № 48/2014 год. на Районен съд – Гоце Делчев и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът на М. М. Б., [населено място], обл. Б., да се признае за установено по отношение на ответника И. И. Г., [населено място], че ищецът е собственик на основание наследство, възстановено право на собственост и дарение на 270/1065 ид. ч. от УПИ /парцел/ * от кв. 24 по плана на [населено място], обл. Б., с площ за парцела от 1065 кв. м., при съседи: Е. К., от две страни – улица и общински имот, които идеални части съответстват на площта от 270 кв. м., с която поземлен имот пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], обл. Б., целият с площ от 680 кв. м., участва в образуването на УПИ * от кв. 24, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху описания имот; отхвърлено е като неоснователно искането на ищеца да бъде отменен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 148, том ІV, рег. № 5552, дело 725/2002 год. на нотариус Е. Л. – О.; прието е за недоказано направеното от ответника оспорване на истинността на приложения към нотариално дело № 435/2011 г. на нотариус В. Б. протокол № 5 от 05.04.2011 год. на комисия при община Гърмен за приемане на помощни кадастрални планове и е осъден ищецът да заплати деловодни разноски по делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 4066 от 07.11.2018 год., подадена в срока по чл. 283 ГПК, от ищеца М. М. Б., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. П., със съдебен адрес: [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа неправилност и необоснованост на изводите на съда, че нередовностите в исковата молба не са били отстранени в цялост. Дадените от въззивния съд с определение № 4033 от 28.07.2017 год. указания: индивидуализацията на спорната реална част да се извърши спрямо актуалния статут на недвижимия имот, където се твърди, че попада, да се представят скици в оригинал на имот пл. № * и УПИ *, да се приведе искането съобразно наведените обстоятелства с исковата молба, като се представи поправена такава с прецизна обстоятелствена част и петитум, както и исковата молба да бъде вписана, са изпълнени изцяло от касатора. Спорните 270 кв. м. са посочени като идеална част от имот № *, предмет на установителния иск и като реална част от УПИ *, собственост на ответника, с посочени граници на тази реална част. Ако съдът е счел, че не са били отстранени констатираните нередовности, или е имало и други такива, то е следвало на ищеца да бъдат дадени нови указания, или да не се разпорежда размяна на книжа. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с уважаване на предявения иск или връщане делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи като основания за допускане на касационно обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по следните правни въпроси:
1. Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащ регулационен план и обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение, и в която точно са изпълнени указанията на съда?/твърди се противоречие с посочената и приложена практика на ВКС – решение № 70 от 14.06.2018 год. по гр. д. № 2741/2017 год., ІІ г. о., решение № 92 от 03.07.2014 год. по гр. д. № 1001/2014 год., ІІ г. о., решение № 86 от 30.07.2018 год. по гр. д. № 2685/2017 год., І г. о. и решение № 222 от 29.11.2016 год. по гр. д. № 2125/2016 год., І г. о./. Спорната реална част от имота е индивидуализирана с представените с поправената искова молба две скици в оригинал, извадка от действащия регулационен план, приложените по делото обяснителна записка и скици от помощния кадастрален план, както и словесно чрез посочване на местонахождение, площ и граници /съседи/.
2. Следва ли решаващият съд да мотивира подробно изводите си за неотстранени нередовности на исковата молба пункт по пункт съобразно дадените указания? По въпроса касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с твърдения, че въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС за необходимостта да мотивира решението си: решение № 13 от 02.02.2016 год. по гр. д. № 4287/2015 год., ІV г. о., решение № 187 от 07.07.2016 год. по гр. д. № 1332/2015 год., ІV г. о., решение № 27 от 02.02.2015 год. по гр. д. № 4265/2014 год., ІV г. о., решение № 120 от 04.04.2013 год. по гр. д. № 964/2012 год., ІV г. о. и решение № 57 от 26.02.2018 год. по гр. д. № 2736/2017 год., ІV г. о., както и разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно която актовете на правораздаването следва да бъдат мотивирани.
Ответникът по жалбата – И. И. Г., [населено място], общ. Г., обл. Б., чрез процесуалния си представител адвокат И. И., в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените пред касационната инстанция разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо по чл. 270, ал. 3 ГПК и да прекрати производството по делото, въззивният съд приел, че в исковата си молба М. М. Б. е отправил искане да бъде признато правото му на собственост и да бъде осъден ответникът И. Г. да му предаде владението върху 270/1065 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ /парцел/ * от кв. 24 по плана на [населено място], обл. Б., с площ от 1065 кв. м., които части владее без основание и които 270 кв. м. попадат в североизточната част на поземлен имот, заснет като имот с пл. № * по плана на селото, с площ от 680 кв. м., и който имот пл. № * участва в образуването на УПИ парцел * с 270 кв. м. В исковата молба и в хода на производството ищецът поддържа, че е собственик на поземлен имот с пл. № * от кв. 24 по плана на селото, целият с площ от 680 кв. м., който имот участва в образуването на процесния УПИ * от кв. 24 с 270 кв. м. Правото си на собственост върху посочения имот пл. № * ищецът основава на дарение за 23/24 ид. ч. и наследство и възстановено право на собственост за останалата 1/24 ид. ч.
С определение в закрито съдебно заседание на 28.07.2017 г., след отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество, въззивния съд е счел, че исковата молба е нередовна – доколкото ищецът твърди, че е собственик на целия имот от 680 кв. м., а ответникът ползва неоснователно само реална част от него от 270 кв. м., предмет на защита по установителния иск следва да бъде правото на собственост върху целия имот от 680 кв. м., като се иска и предаване на тази реална част, която се владее неоснователно от ответника; дал е указания на ищеца имотът, който се претендира за връщане по реда на чл. 108 ГПК, да се индивидуализира по актуалния му статут като реална част, попадаща в УПИ – парцел * на [населено място], като се посочат границите й; индивидуализацията на спорната реална част да се извърши спрямо актуалния статут на недвижимия имот, в който се твърди, че попада, както и да се представят в оригинал актуална скица на имот пл. № * и скица на УПИ * /вкл. кадастрални, ако има одобрени регистри/, с предупреждение за последиците от неизпълнение на указанията.
С уточнителна молба от 19.09.2017 г. ищецът е формулирал искането си: да се признае за установено по отношение на ответника И. И. Г., че ищецът е собственик на основание дарение и наследство на поземлен имот, заснет като имот пл. № * от квартал 24 по плана на [населено място], общ. Г., обл. Б., одобрен със заповед № 10/1991 год. на кмета на общината, с площ на имота от 680 кв. м., който имот участва в образуването на УПИ – парцел *, с площ от 270 кв. м., в УПИ – парцел * с площ от 115 кв. м., в УПИ парцел * с площ от 35 кв. м., в УПИ парцел *, с площ от 150 кв. м. и в УПИ – парцел * с площ от 110 кв. м., при съседи на поземления имот по скица – УПИ – парцел * на И. И. Г., УПИ – парцел * на И. К., УПИ – парцел * на М. А. и УПИ – парцел * на А. Д. и улица, както и да се осъди Г. да предаде владението върху 270 кв. м., представляващи 270/680 ид. ч. от имот с планоснимачен № * от квартал 24 по плана на [населено място], общ. Г., обл. Б., с площ за имота от 680 кв. м. и представляващ реална част, попадаща в УПИ – парцел * от квартал 24 по плана на [населено място], общ. Г., обл. Б., собственост на И. И. Г., при следните граници на реалната част: УПИ – парцел * на И. И. Г., УПИ – парцел * на наследниците на Е. К., УПИ – парцел * на А. А. и улица, както и за отмяна на нотариален акт № 148, том ІV, рег. № 5552, дело № 725/2002 год. на нотариус Е. Л. – О.. Към уточнителната си молба ищецът е приложил и скици на имот пл. № * и на УПИ *, с посочени съседи.
Въззивният съд приел, че нередовността на исковата молба не е отстранена в цялост. При иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й, съгласно актуалния им териториално – устройствен статут – по действащия ЗРП, което ищецът не е сторил – същият включва в искането си посочване на поземлен имот и на УПИ, като претендира както реална, така и идеална част от него. С оглед на тези съображения за неотстраняване на констатираните нередовности в исковата молба, въпреки дадените указания, и позовавайки се на т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. ОСГК на ВКС, въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване приема следното:
Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора и релевантен за изхода на делото правен въпрос: нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение. Произнасянето по този въпрос е обусловило извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба, а касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне за проверка съответствието на даденото разрешение с направените изводи по този въпрос в посочената и приложена от касатора практика на ВКС – решение № 70 от 14.06.2018 год. по гр. д. № 2741/2017 год., ІІ г. о., решение № 92 от 03.07.2014 год. по гр. д. № 1001/2014 год., ІІ г. о. и решение № 86 от 30.07.2018 год. по гр. д. № 2685/2017 год., І г. о., според която когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници и площ. Спорната реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот – индивидуализицията й може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, отразяващи графично застъпването на имоти, нанесени в планове или карти с приблизително посочване на площта. Останалите доводи на касатора относно необходимостта въззивният съд да мотивира подробно изводите си за неотстранени нередовности на исковата молба съобразно дадените указания, не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а следва да бъдат разгледани при произнасяне с решението по същество на правния спор.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4015 от 30.08.2018 год. по в. гр. д. № 278/2017 год. на Окръжен съд – Благоевград по подадената от М. М. Б., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. П., със съдебен адрес: [населено място], касационна жалба срещу него.
Указва на касатора да внесе държавна такса съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Указва на касатора, че при невнасяне на дължимата държавна такса в срок касационната жалба ще бъде върната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: