O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 20.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 268 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 122375/29.09.2016 година на Й.-О. К. чрез процесуалния си представител адв. И. Г. САК срещу въззивно Решение от 12.08.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 8203/2015 на Софийския градски съд по допускане на делбата .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.3 ГПК, в което искането за допускане на касационното обжалване се мотивира с довод , че по въпроса конституирането на всички необходими другари в процеса е ли абсолютна процесуална предпоставка на иска за съдебна делба и въпрос на допустимостта на иска за съдебна делба ли е ? е налице противоречие със задължителна съдебна практика.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса за формиране на вътрешното убеждение на съда, обективирано в решението , относно правно релевантните факти без да бъдат съобразени събраните по делото доказателства, без да се изследват и обсъдят всички допустими и относими към спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с довод , че въззивният съд е произнесъл решението си в тази насока в противоречие със задължителната съдебна практика , обективирана с Решение Nо 554/08.02.2012 год. по гр.д. No 1163/2010 год. на ВКС- IV г.о., Решение Nо 210 /15.08.2014 год. по гр.д. No 6605/2013 год. на ВКС- IV г.о.
Производството е образувано и по втора самостоятелна касационна жалба вх.Nо 139773/02.11.2016 година на Г. П. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. В.- САК срещу въззивно Решение от 12.08.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 8203/2015 на Софийския градски съд по допускане на делбата .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, ,в което искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се мотивира с довод , че по въпросите : какво е действието на одържавяването по реда на ЗОЕГПНС и възстановяването на собствеността по силата на реституционния закон – дали се възстановява цялата одържавена собственост, в границите и размерите на собствеността съществували при одържавяването и как настъпва възстановяването на собствеността-по силата само на закона или е необходима допълнителна административна процедура, за значението на заповедта на Кмета за възстановяване и следва ли да участва като страна общината- съсобственик, придобила това качество въз основа на по заповедта за одържавяване идеална част от недвижим имот, по иска за делба на възстановената собственост по ЗВСОНИ, когато е трансформация на собствеността в резултат на ликвидирана съсобственост с държавата преди реституцията по закон? Следва ли да бъде конституирана Общината като задължителен другар –съсобственик по заповедта за одържавяване по иск за делба въпреки действието на ЗВСОНИ ? са произнесени с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 6/ 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС, ТР No 1/ 17.05.1995 год. на ОСГК на ВС и Решение Nо 240/ 24.07.2012 год. по гр.д. No 1472/2011 год. на ВКС- I г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса фактическите и правни изводи на въззивния съд следва ли да се основават на всички събрани по делото доказателства и следва ли всички събрани по делото доказателства да бъдат обсъдени , ценени и анализирани , а не само формално цитирани, в съответствие с правилата на логиката ? с довод , че произнесеното решение на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана по Решение Nо 60/ 05.06.2013 год. по гр.д. No 546/2012 год. на ВКС- IV г.о. , Решение Nо 66/ 2012 г. на ВКС- II г.о. / непредставено по делото/.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от останалите ответници по касация .
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на произнесеното въззивно решение – решение по чл. 344 ал.1 ГПК в първа фаза на делбения процес.
След преценка на наведените от касаторите доводи за наличие на посочените основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че са налице условията за закона да се допусне исканото касационно обжалване .
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията му на въззивна инстанция е обезсилил Решение от 03.03.2015 година по гр.д. Nо 55679/2012 година на Софийски районен съд по чл. 344 ал.1 ГПК и върнал делото за ново разглеждане , след като е приел, че реституцията по ЗВСОНИ на процесния апартамент е в обем на 1/2 идеална част, останалата част е държавна –респ. общинска собственост , а Столична община като собственикът не е страна по делото, а в качеството на задължителен необходим другар участието му е задължително.
Предмет на заявения иск за съдебна делба е недвижим имот- апартамент в [населено място] , отчужден по реда на ЗВСОНИ до размер на 1/2 идеална част от общия на страните наследодателя респ. праводател Г. К. .За да обезсили съдебното решение , въззивният съд е приел, че е налице нередовна искова молба , тъй като в –производството като надлежна страна не участва Столична община , като съсобственик на процесния апартамент. Прието е , че извършената съдебна делба през 1971 год. по гр.д. No 73/71 на СРС между Държавата и брата съсобственик- Б. К. , по силата на която общината е станала собственик на процесното жилище , не променя обема на отчуждения обем на вещни права от този обект.
Настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание да се допусне касационното обжалване единствено по материално-правните въпроси какво е действието на одържавяването по реда на ЗОЕГПНС и възстановяването на собствеността по силата на реституционния закон – дали се възстановява цялата одържавена собственост, в границите и размерите на собствеността съществували при одържавяването и как настъпва възстановяването на собствеността-по силата само на закона или е необходима допълнителна административна процедура, за значението на заповедта на Кмета за възстановяване и следва ли да участва като страна общината- съсобственик, придобила това качество въз основа на заповедта за одържавяване идеална част от недвижим имот по иска за делба на възстановената собственост по ЗВСОНИ, когато е налице трансформация на собствеността в резултат на ликвидирана съсобственост с държавата преди реституцията по закон? Следва ли да бъде конституирана Общината като задължителен другар –съсобственик по заповедта за одържавяване по иск за делба въпреки действието на ЗВСОНИ ? поради констатацията , че същите са произнесени с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 6/ 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС, ТР No 1/ 17.05.1995 год. на ОСГК на ВС и Решение Nо 240/ 24.07.2012 год. по гр.д. No 1472/2011 год. на ВКС- I г.о. , в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите изведени въпроси по двете касационни жалби касаещи преценката на доказателствата в хода на формиране на вътрешното убеждения на съда съставляват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което не могат да се приемат за основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за конституирането на всички необходими другари в процеса е ли абсолютна процесуална предпоставка на иска за съдебна делба и въпрос на допустимостта на иска за съдебна делба ли е ? не може да се приеме за обусловил изхода на спора , тъй като същият е изваден частично от мотивите на въззивното решение , което приема недопустимостта на иска за съдебна делба от гл.т. на нередовност на искова молба по която не са надлежно конституирани всички необходими другари и в свързан с преценката на доказателствата , че права в съсобствеността има лице –Столична община , което не е конституирано по делото с исковата молба.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ за всяка една от касационните жалби , вносима от касаторите по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационните жалби вх. Nо 122375/29.09.2016 година на Й.-О. К. чрез процесуалния си представител адв. И. Г. САК и вх.Nо 139773/02.11.2016 година на Г. П. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. В.- САК срещу въззивно Решение от 12.08.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 8203/2015 на Софийския градски съд по чл. 344 ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касаторите , че следва всеки от тях да внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 40 лв. /четиридесет лв./ по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
На касаторите чрез процесуалните им представители да се съобщи задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в седмодневен срок от съобщението, като им се изпрати препис от настоящото определение на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :