На наш Вх.1233/11.08.2011 г.
ЗДДС чл. 96, ал.3
Регистран сте като частен земеделски производител-отглеждане на животни-крави. През месец август тази година ще ликвидирате всички животни, заедно с дейността си като частен земеделски производител. При продажбите ще реализирате оборот – приходи повече от 50 000 лева.
В тази връзка е зададенследния въпрос:
След като ликивидирате всичко продавате и спирате дейността си, следва ли да се регистрирате по ДДС, затова че сте направили оборот над 50 000 лева. ?
В отговор на поставения от Вас и предвид неясната фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище по приложението на разпоредбите на ЗДДС:
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легално определение на понятието независима икономическа дейност е дадено в чл.3, ал.2 от ЗДДС, според което независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
На основание чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице едлъжнода подаде заявление за регистрация по ЗДДС като достигнете облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.3 от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето.
Изразът “дълготрайни материални и нематериални активи, използвани за дейността на лицето“ следва да се тълкува в два аспекта: дефиниране на понятията “дълготрайни материални и нематериални активи“ и тълкуване на израза “използване на активите за дейността на лицето“.
По отношение на лицата, които са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството, при определяне на понятията “дълготрайни материални и нематериални активи“ е необходимо да се спазват изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
По отношение на лицата, които не са задължени да водят счетоводство, при дефиниране на понятията материални и нематериални активи, използвани в дейността, следва да се има предвид, че в обхвата им се включват:
– придобити или притежавани установими нефинансови ресурси, които имат натурално – веществена форма и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период;
– установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които нямат физическа субстанция, които са със съществено значение и от използването им се очаква икономическа изгода.
По отношение тълкуването на израза “използване на активите за дейността на лицето“ – от облагаемия оборот следва да се изключат само тези активи, които участват непосредствено, в независимата икономическа дейност и допринасят (спомагат) за извършването й, като е налице пряка или косвена обусловеност между използването на актива и извършваните от лицето доставки, без самите активи да са предмет на доставка. При последваща доставка с предмет разпореждане с отделен дълготраен актив, същата не се включва в облагаемия оборот по силата на чл. 96, ал. 3 ЗДДС. В изключението не попадат активи, които лицето държи за продажба. Те следва да се квалифицират като материални запаси или инвестиционни имоти. В този смисъл всеки конкретен случай следва да се преценява отделно, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства.
‘