О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1710/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. П. ,чрез пълномощник адв. С. З. срещу решение №1534 от 29.11.2016г по в. гр.дело № 1616/2016г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 545 от 18.02.2016г на ВРС в една част и потвърждаването му в друга , изцяло е отхвърлен иска му по чл. 200, ал.1 от КТ срещу работодател [фирма] , за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука , за конкретен посочен в исковата молба период . Ищецът,като докер в отдел „Товаро- разтоварна дейност” на пристанището е получил травматични увреждания от трудова злополука на 09.03.2013г .Предвид уврежданията и свързаните с тях болки и страдания въззивният съд е приел за прекомерно определеното по справедливост от ВРС обезщетение в размер на 45 000 лева. На първа инстанция са били присъдени 11 385лв ,след приспадане на вече получено от застрахователя обезщетение в общ размер на 33 642 лв , т.е искът е бил частично уважен , а до пълния предявен размер от 62 258 лв .отхвърлен , поради което , приемайки за справедливо и достатъчно обезщетение от 30 000 лева с оглед естеството на претърпяните увреждания и свързаните с него болки и страдания , въззивният съд е отхвърлил иска , тъй като с полученото от застрахователя плащане ищецът е обезщетен за предявените неимуществени вреди .Въззивният съд е разгледал и макар с други мотиви е потвърдил отхвърлянето на евентуалния обратен иск , предявен от ответния работодател срещу [фирма], застраховател за риска „трудова злополука” по задължителната застраховка .
В касационната жалба се съдържа оплакване за необоснованост по отношение на извода ,че ищецът се е възстановил напълно от травмите и оплакване за незаконосъобразност , поради извода на съда ,че с полученото плащане от застрахователя [фирма] са обезщетени всички претендирани неимуществени вреди , болки и страдания за преиода 09.03.2013г – 15.01.2015г Според защитата , съдът е следвало да съобрази дължимото по застрахователната полица , което в случая е с дължим остатък 47 131лв. Като основание за допускане до касация в изложението се поддържа чл.280 ал.1,т.3 ГПК,по два формулирани въпроса:
1.Има ли право работника , реализирайки правото си срещу работодателя по съдебен ред , да ангажира и отговорността на застрахователя , след това , за същото събитие .Според защитата , такова действие в настоящия процес не е извършено , затова отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона , за отговорността на работодателя и застрахователя .
2.Следва ли при присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ ,съдът да изхожда единствено от общото понятие за справедливост , или е длъжен при сключена застраховка „трудова злополука „ да съобрази този размер с дължимото застрахователно обезщетение . Обосновка на този въпрос не се съдържа в изложението, но в касационната жалба се поддържа ,че справедливият размер е определеният при сключване на застраховката „трудова злополука”,с оглед установена 50 % намалена трудоспособност .
Изтъква се и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като са цитирани реш. № 321/2010г по гр.д № 4161/2008г , реш. № 191 /2010г по гр.д № 824/2009г ІV г.о и реш. № 211/2010г по гр.д № 719/2009г , без да е уточнено по кой въпрос . Решенията са от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК .
Ответникът [фирма] е заявил отговор за недопускане на касационната жалба до разглеждане , становище в същия смисъл е депозирал и застрахователя [фирма] ,трети лице помагач и ответник по обратния иск.Посочените въпроси са хипотетични .Въпрос на избор е срещу кого увреденият да предяви иска си ,застраховател , или работодател . В случая работникът е изцяло обезщетен за претендираните с иска вреди .
За да приеме иска за изцяло неоснователен въззивният съд е изтъкнал,че отговорността на работодателя е ангажирана ,но ищецът е изцяло обезщетен с полученото обезщетение от застраховката по чл.52 ,ал.1 ЗЗБУТ за неимуществените вреди , които е претендирал с иска и завишено оценил на общо 100 000 лева, за период от датата на злополуката до последния ден болничен лист. Застрахователят е изплатил на два пъти суми на ищеца ,в размер на 900 лв на 01.08.2014г и 32 742 лв на 27.03.2015г. Въззивният съд , като е съобразил обществения критерии за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД ,при установените по делото травматични увреждания и свързаните с тях болки и страдания е определил като адекватен размер на обезщетението от 30 000 лева,т.е определил е по справедливост размер , по- малък от получените обезщетения .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество по формулираните въпрос .
Въпросът , формулиран в изложението на първо място , няма връзка с решаващите съображения на съда да отхвърли иска и въобще с предмета на делото , очертан от исковата молба , включително произнасянето на съда по евентуалния обратен иск , което решение не засяга касатора. Въпрос за избор срещу кого да насочи претенцията си ,съответно да приеме ли обезщетение от застраховател , е стоял пред ищеца преди да заведе настоящето дело и този въпрос не е обуславящ за изхода му,нито е произнасян в решението . Съгласно закона и установената константно практика по прилагането на чл. 200, ал.4 ГПК е от значение факта на полученото по застраховката ,заради приспадането му. Така намира изражение принципът на пълното и реално обезщетяване на всички вреди , приложим и за обективната отговорност по чл. 200, ал.1 КТ, а производно от него е правилото ,че една и съща вреда не се обезщетява повече от веднъж.
Вторият поставен въпрос има ясен и установен отговор в задължителната практика на ВКС, включително в цитираната от касатора практика ( реш. №211/2010г по гр.д № 719/2009 ІVг.о, по реда на чл. 290 ГПК). Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно критериите,въведени задължително с ППВС №4/1968г. Затова договорени със застраховател, или установени по друг начин, вкл. с подзаконов нормативен акт прагове за обезщетяване и способи за определяне на застрахователни суми по сключени застраховки с предмет обезщетения на пострадали, включително за вреди от трудова злополука , нямат място сред установените съгласно ППВС № 4/1968г критерии , прилагани от съда съгласно чл. 52 ЗЗД. Въззивното решение еднозначно изразява това установено в правоприлагането разбиране.Съдът е формирал собствена преценка за справедливия размер на обезщетението при понесените в случая болки и страдания, без да изхожда от механизма за определяне размера на плащанията от застровател при „трудова злополука” ,като е отхвърлил доводите на ищеца ,че следва да се ръководи от него.Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване и по втория формулиран въпрос .
Съдържателни съображения във връзка с посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,или по основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК липсват в изложението .За пълнота следва да се изтъкне ,че съдът не е направил извод ищецът да се е възстановил напълно, както защитата на касатора счита. Касае се за тежка комбинирана травма, лекувана оперативно , като при обсъждането на фактите и заключението на СМЕ от въззивния съд изрично е възприето ,че не е налице пълно възстановяване и че най- вероятно ще се наложат бъдещи оперативни интервенции, лечебни и възстановителни процедури.При определяне на обезщетението по размер решаващо е съобразен предметът на претенцията , който ищецът изрично е ограничил за определен период , за понесени от него болки и страдания до м. януари , 2015г.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение , от ответника по жалбата , което на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъдат определено в размер на 200 лева и присъно , в тежест на касатора .
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1534 от 29.11.2016г по в. гр.дело № 1616/2016г. на Варненски окръжен съд
Осъжда Д. И. П. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 200 лева разноски в настоящето производство
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .