Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр.София, 23.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3448 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. против решение № 3891 от 2.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 10658 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, IV „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 6734 от 3.6.2016 г. по гр.д. № 67379 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 125 състав, за признаване за установено, че Л. Х. И. не дължи на Н. К. К. вземане в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.07.1994 г. до окончателното и изплащане и неолихвяеми вземания в размер на 580 лв. съгласно изпълнителен лист, издаден по НОХД № 1000/2001 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 състав, поради изтекла погасителна давност.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде обезсилено или отменено и да бъде постановено друго за прекратяване на производството или за отхвърляне на предявения иск.
Ответницата по касационната жалба Л. Х. И. оспорва жалбата и моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Н. К. К. против решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 91 от 9.02.2018 г. по настоящото дело, тъй като съществува вероятност да е недопустимо поради липса на правен интерес, както и поради противоречие със съдебната практика за необходимостта от такъв конкретен правен интерес при предявяване на установителен иск за недължимост на вземането заради изтекла давност, когато кредиторът не оспорва изтичането на давността и не предприема правна защита на вземането си.
За да прецени допустимостта на въззивното решение и да отговори на поставения правен въпрос, съдът съобрази трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О. Според тази практика правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Въз основа на тези съображения и като взе предвид оплакванията в касационната жалба, съдът констатира, че въззивното решение е недопустимо. Ищцата Л. Х. И. е посочила в исковата молба, че за вземане за обезщетение за неимуществени вреди, присъдено по наказателно дело, е била длъжник на Н. К. К. по изпълнително дело от 2005 г. Последното действие на съдебния изпълнител е от 22.06.2006 г. и от този момент до 18.07.2012 г. взискателят не е поискал изпълнение. Подробно е изложила правни аргументи защо според нея в този случай вземането е било погасено по давност. Ето защо е поискала от съда да признае за установено, че вземането и е погасено по давност. Макар т.3 от исковата молба да е озаглавена „Правен интерес от търсената с иска защита”, конкретни факти за наличието на такъв интерес не са посочени.
В отговора на исковата молба Н. К. е заявила, че може би материалното и право на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря да е погасено по давност, но моралният дълг ще тегне върху ищцата. Оспорила е необходимостта да се инициира настоящото дело, след като принудителното производство е вече прекратено. Поискала е делото да се гледа в нейно отсъствие, като е посочила, че с никакви действия не е дала повод за завеждане на иска. Първоинстанционният съд е уважил иска и е присъдил разноски на ищцата, без да обоснове какъв е нейният правен интерес от предявяване на иска. Въззивният съд е приел, че във всеки един момент срещу ищцата би могло да бъде образувано ново изпълнително дело и е счел, че тази евентуална възможност обуславя правния интерес на ищцата. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение и също е осъдил ответницата да заплати разноски на ищцата.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са съобразили, че липсва конкретен правен интерес от така предявения иск. След изтичане на погасителната давност ответницата не е предприемала никакви действия по принудително или доброволно събиране на вземането, а в отговора на исковата молба всъщност е признала, че вземането е погасено по давност. Възможността в бъдеще ответницата да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС. Ето защо решенията на съдилищата са недопустими поради липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което тези решения следва да бъдат обезсилени, а производството трябва да бъде прекратено.
При този изход на спора ищцата дължи на ответницата всички сторени по делото разноски съобразно представения списък в размер на 1 634 лв.
До същия извод относно разноските е следвало да достигнат първоинстанционният и въззивният съд, дори ако искът беше допустим. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ответницата не е дала повод за завеждане на делото, затова разноските е следвало да бъдат възложени на ищцата.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 3891 от 2.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 10658 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, IV „Д” въззивен състав и потвърденото с него решение № 6734 от 3.6.2016 г. по гр.д. № 67379 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 125 състав, за признаване за установено, че Л. Х. И. не дължи на Н. К. К. вземане в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.07.1994 г. до окончателното и изплащане и неолихвяеми вземания в размер на 580 лв. съгласно изпълнителен лист, издаден по НОХД № 1000/2001 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 състав, поради изтекла погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения от Л. Х. И. против Н. К. К. иск.
ОСЪЖДА Л. Х. И.-[ЕГН], да заплати на Н. К. К.-[ЕГН], сумата 1 634/хиляда шестотин тридесет и четири/ лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: