Определение №458 от 7.6.2019 по гр. дело №472/472 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 458

София, 07.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 472 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и Н. Р. Р. срещу решение № 2635 от 12.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №920 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 10 състав, с което е потвърдено решение № 6152 от 5.12.2017 г. по гр. д. № 98 по описа за 2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Р. Р. 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и искът над 7 000 лв. до 26 000 лв. е отхвърлен, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът над 3000 лв. до 7000 лв. е отхвърлен и е постановено друго за присъждане на разликата от 4 000 лв.
Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Прокуратурата на Република България твърди, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на цитирани решения на ВКС. Прокуратурата на Република България смята, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Н. Р. Р. също счита, че въззивното решение в обжалваните от нея части противоречи на практиката на ВКС по въпросите за определяне на размера на неимуществените вреди и съобразяване с всички обстоятелства, които имат отношение към този размер, относно понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД и относно процесуалното задължение на съда да мотивира и обоснове своите изводи по съществото на спора и основателността на иска.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала на 2.10.2015 г. срещу Н. Р. Р. обвинение в престъпление по чл.286, ал.1, предложение първо от НК, което се състои в набедяване на бившия и съпруг в престъпление/закана за убийство/.С влязла в сила на 3.02.2017 г. присъда тя е била оправдана, след което е предявила срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените и от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. Благоевградският окръжен съд е уважил иска за 3 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 26 000 лв., а Софийският апелативен съд е увеличил обезщетението на 7 000 лв. Въззивният съд е изложил хронологично всички факти по делото, посочил е приложимата нормативна уредба и съдебна практика и е формулирал свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания. Ето защо по тези въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска. Начинът на формулиране на решението посредством отделяне в различни раздели на фактите от приложимото право и от правните изводи не може да се окачестви като погрешен и противоречащ на практиката на ВКС, която изисква от съда да извърши своя самостоятелна преценка на доказателствата и да достигне до свои изводи по съществото на спора. Използваната форма на решението съдържа всички необходими елементи за неговото мотивиране. Ето защо по процесуалния въпрос на Н. Р. Р. касационно обжалване също не следва да се допуска.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 7 000 лв. Софийският апелативен съд е съобразил, че повдигнатото срещу ищцата обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, че наказателното преследване е продължило в разумен срок-по-малко от две години, че не е приложена мярка за неотклонение. Съдът е взел предвид възрастта и социалното положение на ищцата, естествено претърпените страх и неудобство, препятстване на обичайния начин на живот и накърняване на доброто и име като член на обществото. Посочил е, че тези неимуществени вреди не надхвърлят обичайните за такива случаи. Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика и на указанията, съдържащи се в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Цитираните от Прокуратурата на Република България решения на ВКС не съдържат необходимите принципни сходства с настоящия случай, за да бъде допуснат касационен контрол върху обжалваната от нея част от въззивното решение. Решения № 270 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 284 по описа за 2017 г. и № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на Четвърто Г.О. и № 1044 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 4500/2007 г. на Първо Г.О. на ВКС се отнасят до обезщетения за неимуществени вреди, които са в по-нисък размер, тъй като са претърпени в много по-ранни периоди при различни социално-икономически условия от настоящия случай.
Въззивният съд не е пренебрегнал нито един от конкретните и доказани по делото факти, които могат да обусловят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не се констатират принципни несъответствия между цитираните от Н. Р. Р. решения на ВКС и постановеното въззивно решение по повдигнатите от нея материалноправни въпроси. Всъщност по делото не е установено нито публичното разгласяване на обвинението, нито трайно влошаване на здравето на ищцата. Според съдебно-психиатричната експертиза ищцата е изпаднала в състояние на субективен дистрес, повишена ранимост, тревожност, потиснатост протрахирана депресивна реакция, леко изразено депресивно състояние, невротична симптоматика, но без достигане на болестно състояние. Касае се за преходно състояние, което е отминало.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не трябва да се допуска.
Разноски на Н. Р. Р. за отговора на касационната жалба на Прокуратурата на Република България не следва да се присъждат поради липса на данни за извършването им.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2635 от 12.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №920 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 10 състав, с което е потвърдено решение № 6152 от 5.12.2017 г. по гр. д. № 98 по описа за 2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Р. Р. 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и искът над 7 000 лв. до 26 000 лв. е отхвърлен, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът над 3000 лв. до 7000 лв. е отхвърлен и е постановено друго за присъждане на разликата от 4 000 лв.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар