О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
гр.София, 14.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2892 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. против решение № 285 от 13.03.2017 г., постановено по в. гр.д. №2828 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, с което е отменено решение № 3077 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 5998 по описа за 2016 г. на Пловдивския районен съд, трети граждански състав и е постановено друго за осъждане на касатора да освободи и предаде на М. Б. И. апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.517.63 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], ет.6, ап. „Е”.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства, както и доводи на страните и конкретно, ясно и точно да изложи в своето решение върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, кои кредитира и защо? Ако по делото са събрани противоречиви доказателства, следва ли мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
2. Може ли да съществува договор за заем за послужване на вещ или да породи правни последици, ако липсва реално предаване на вещта, обект на ползването?
3. Не следва ли лично заемодателят или чрез негов представител да предаде за послужване веща, предмет на спора, за да бъде изпълнен съставът на чл.243 от ЗЗД и да породи той действие между страните?
Ответницата по касационната жалба М. Б. И. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 600 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. И. е посочила в исковата молба, че е собственик на апартамента, който се обитава от ответницата П. К., която е нейна снаха. Заявила е, че е предоставила на ответницата в края на ноември месец 2014 г. безвъзмездно и без срок ползването на апартамента, но поради влошените отношения е поискала освобождаването му. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че апартаментът е семейно жилище и действителен собственик е нейният съпруг, а не ищцата. Тя е получила владението не от ответницата, а от предишния собственик на основание предварителен договор, сключен от нея и нейния съпруг.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен и е постановил друго решение, с което го е уважил. Този съд е приел, че между страните е сключен договор за заем за послужване на процесния апартамент и след отправеното до ответницата искане тя следва да върне вещта. За да достигне до извода за наличие на такъв договор, съдът се е позовал на показанията на свидетеля Б. К.. Вземайки предвид неговата заинтересованост като син на ищцата и съпруг на ответницата, с която се намират в развод, съдът все пак е кредитирал показанията му като житейски достоверни и неразколебани от други доказателства по делото. Съдът не е дал вяра на показанията на бившия собственик на апартамента, който като външен човек не е бил запознат с намеренията и уговорките на страните. Така извършеният от въззивния съд анализ на доказателствата, въз основа на които той е възприел фактическата обстановка, не противоречи на практиката на ВКС по първия въпрос на касатора. Противно на твърденията на касатора, по делото не са били приети доказателствата, свързани с водено дело от ответницата срещу нейния съпруг за домашно насилие. Представена е била само искова молба, по която е образувано бракоразводното дело, съдържаща недоказани изявления на ответницата. Следователно няма други косвени доказателства, които да опровергават показанията на свидетеля Б. К., които въззивният съд е могъл да обсъди и да достигне до противоположен извод. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Пловдивския районен съд не следва да се допуска.
Отговорите на другите два въпроса на касатора не могат да доведат до извода, че не е доказано съществуването на договора за заем за послужване и съответно-до благоприятен за касатора резултат. От класифицирането на договора за заем за послужване като реален касаторът прави необоснования извод, че предаването на вещта трябва непременно да стане при сключването на този договор лично от заемодателя или от негов представител. В теорията обаче е изяснено, че предаването на фактическата власт може да е било извършено преди това, а в резултат от нови обстоятелства да се промени намерението на владелеца/държателя/-т.нар traditio brevi manu. Точно такъв е и настоящият случай. Предаването на фактическата власт на ответницата е извършено след предварителния договор за покупко-продажба. При сключването на окончателния договор обаче собственик на апартамента е станала ищцата и след като е било постигнато съгласие за договора за заем за послужване ответницата е продължила да държи вещта вече от името на ищцата и на новото основание. Затова за сключването на договора за заем за послужване не е било необходимо повторно фактическо предаване на вещта от ищцата на ответницата, която вече е обитавала апартамента.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 13.03.2017 г., постановено по в. гр.д. №2828 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, с което е отменено решение № 3077 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 5998 по описа за 2016 г. на Пловдивския районен съд, трети граждански състав и е постановено друго за осъждане на П. Н. К. да освободи и предаде на М. Б. И. апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.517.63 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица],
ОСЪЖДА П. Н. К.-[ЕГН], да заплати на М. Б. И.-[ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: