О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр.София, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 3563 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1786 от 15.7.2019 г., постановено по гр.д. № 5321 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, Г.О., 8 състав, с което е потвърдено решение № 4341 от 29.6.2018 г. по гр.д. № 13166 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, І Г.О., 17 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Я. А. Я. 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ и искът над този размер до пълния предявен размер от 30 000 лв. е отхвърлен.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати 6 000 лева обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Прокуратурата на Република България смята, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Касаторът поддържа, че материалноправният въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения №163 от 01.07.2016 г. по гр.д. 411/2016 на ІV Г.О., № 62 от 22.02.2016 г. по гр.д. 4776/15 г. на ІV Г.О., и № 51 от 14.03.2016 г. по гр.д. 4621/2015 г. на ІІІ Г.О. на ВКС.
В отговора Я. А. Я. счита, че не са изложени основания за допускане на касационно обжалване, поради което жалбата е недопустима, а по същество неоснователна. Претендира за заплащане на 360 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала на 29.09.2015 г. срещу Я. А. Я. обвинение в престъпление по чл.316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, което се състои в съзнателно ползване пред Л. В. – изпълнителен директор на Трансимпекс АД, на неистински документ. Документът представлява споразумение от 20.10.2011г. между „ФИБ Трейд“ ООД, „Маркал“ ЕООД и „Трансимпекс“ АД, на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление на Р. К. Г., управител на „ФИБ Трейд“ ООД и на М. В. К., управител на „Маркал“ ЕООД, за да се докаже, че съществува правоотношение между трите дружества, като от Я. Я. за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност. На 28.10.2015 г. Софийската районна прокуратура внесла в Софийския районен съд постановление за освобождаване на Я. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Софийският районен съд е оправдал Я. Я. по повдигнатото обвинение с решение от 15.12.2015 г., което е било окончателно потвърдено с решение на Софийския градски съд от 22.08.2016 г. След оправдаването си Я. Я. предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Софийски градски съд е уважил иска за 6 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 30 000 лв., а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че решението на Софийски градски съд в обжалваната му част е правилно и в съответствие с установената съдебна практика. Въпреки че не се касае за обвинение в тежко умишлено престъпление, то е свързано с професионалната дейност на Я. Я. в търговската сфера и е довело до дискредитирането му сред колегите и неудобство при общуването с тях. След образуване на наказателното производство ищецът се е отчуждил от приятелския кръг и е ограничил значително контактите си. Разпространението на новината за извършено от ищеца престъпление сред търговските дружества в бранша е повлияло негативно на доброто му име до степен да затрудни намирането на работа по специалността. По този начин въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания. Ето защо по тези въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска.
Съдилищата наистина са допуснали фактическа грешка, като са приели, че наказателното производство срещу ищеца е продължило две години и два месеца. Досъдебното производство действително е образувано на 8.10.2014 г., но обвинението срещу Я. Я. е повдигнато на 29.09.2015 г. а наказателното производство е приключило на 22.08.2016 г.-по-малко от година. Тази грешка обаче не се е отразила на правилното определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В исковата молба Я. Я. е посочил, че наказателното производство е довело до професионалното му злепоставяне. Като дългогодишен служител на „Трансимпекс“ АД той се е ползвал с безспорен авторитет сред колегите си. Този авторитет е бил разрушен, ищецът е престанал да упражнява функциите на и.д. ръководител на направление „Търговия и дистрибуция“, тъй като е бил уволнен. Всички тези обстоятелства са били установени по делото посредством изслушаните свидетелски показания и въззивният съд е приел, че разпространението на новината за извършено от ищеца престъпление сред търговските дружества в бранша е повлияло негативно на доброто му име до степен да затрудни намирането на работа по специалността. Загубата на изградения професионален авторитет в резултат от наказателното производство е достатъчна, за да обоснове размера на присъденото обезщетение, без значение дали това производство е продължило една или две години. Ето защо по въпроса за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, е безпредметно да се допуска касационно обжалване. Не се констатират принципни различия между обжалваното въззивно решение и цитираната от касатора практика на ВКС. В тези решения действително са присъдени по-ниски по размер обезщетения за неимуществени вреди. В решения № 163 от 1.7.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г. на IV ГО и № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/2015 г. на III ГО обаче не се касае за професионално злепоставяне на ищците, а с решение № 62 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 4776/2015 г. IV ГО е присъдено обезщетение на инспектор в НАП за вреди, причинени през друг период и съответно при различни обществено-икономически условия.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на Я. А. Я. 360 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1786 от 15.7.2019 г., постановено по гр.д. № 5321 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, Г.О., 8 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 4341 от 29.6.2018 г. по гр.д. № 13166 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, І Г.О., 17 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Я. А. Я. 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Я. А. Я.- [ЕГН], 360/триста и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: