Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. София, 21.06. 2018 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1542/2018 година.
Производството е по чл. 73, ал.2 ЗЧСИ
Образувано е по жалба на ЧСИ И. Т. Ч. рег.№783, с район на действие СГС, както и по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 28.12.2017г.,постановено по дисциплинарно дело № 34/2017 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители , с което е наложено наказание по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ за пет нарушения,всяко санкционирано с глоба в размер на 2000 лева.Настоящето дисциплинарно производство е образувано по искане е на Министъра на правосъдието на РБ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител И. Ч. ,за пет отделно посочени в искането нарушения допуснати по изп.дело №425 по описа на ЧСИ за 2016г,образувано въз основа на заповед за изпълнение от 12.05.2016г и изпълнителен лист от 10.06.2016г за парично вземане в размер на 2 400 000 лева, законна лихва и 120 530 лв разноски ,с всикател [фирма] и длъжник Е. В. В.
Дисциплинарният състав е приел за извършени посочените нарушения по делото ,като за всяко от тях е определил наказание „глоба” по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ в размер на 2000 лева, общо 10 000 лева, както следва :
1. Че по изп.д №425/16г ЧСИ е нарушил чл.46,ал.1 и ал.2 ГПК като е връчил покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх№4520/28.07.2016г на лице,посочено като съсед на длъжника със задължение да я предаде, съобразно посоченото в разписката за връчване отбелязване,без действащия ГПК да предвижда възможност за подобно връчване .
2.В нарушение на чл.418,ал.5 изр. първо ГПК не е връчил на длъжника заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист. Нарушението е изтъкнато с оглед обстоятелството ,че към 02.12.2016г ЧСИ е разпоредил ,че същите не следва да се връчват, поради заключението му към тази дата ,че съгласно удостоверение на председателя на СРС, те са или неистински, или сгрешени.
3.В нарушение на чл.418,ал.5, изр второ ГПК ЧСИ не е изпратил незабавно до съда копие от съобщението , с което е връчена заповедта за изпълнение.
4.В нарушение на чл. 433, ал.1 т.1 ГПК е прекратил изп. производство без да посочи конкретно основание по чл.433,ал.1 ГПК, предвидено в разпоредбата и без да е налице предвидено в тази разпоредба основание за прекратяване.
5.В нарушение на чл. 3 ГПК , чл. 2, чл.3 от Етичния кодекс на ЧСИ ,въпреки постъпилото по изпълнителното дело писмо на 20.10.2016г на зам.председател на Софийски районен съд ,с което уведомява ,че по описа на СРС еобразувано ч.гр.дело 25329/2016г ,но на друг състав и с други страни и въпреки направените констатации в свое разпореждане от 02.12.2016г с текст „..че или са неистински или са сгрешени ,което само по себе си ги прави негодни за иницирани на производство по чл.426 ГПК „ ЧСИ Ч. не е предприел действия по уведомяване на съответните компетентни институции ,с оглед проверка по отношение на представените от взискателя по делото изпълнителен лист и заповед за изпълнение – виновно неизпълнение за задължения по чл.67 ЗЧСИ и основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност
Жалбоподателят И. Т. Ч. оспорва да му е бил връчен акта по чл. 70 ЗЧСИ , инициращ дисциплинарното производство, с което е нарушено правото му на защита.Оспорва да е извършил вменените нарушения,за които е санкциониран. Първото нарушение не е извършено ,доколкото ЧСИ не е приемал първото връчване на ПДИ „на съсед” за редовно , а е предприел опити за последващо връчване на ПДИ, като на 13.09.2016г е залепено и уведомление на адреса. В срока длъжника В. се е явила в кантората му, получила е достъп до книжата по изпълнителното дело, те са били връчени тогава. Също така, въз основа на нейните твърдения за липса на дело и издаван изпълнителен лист ,ЧСИ е предприел служебна проверка за удостоверяване на тези обстотелства . Същевременно в скока за доброволно изпълнение ЧСИ не е предприемал изпълнителни действия, а в приложената писмена защита се изтъква,че са предприети всички необходими и законосъобразни действия ,за да се доведе до знанието на длъжника иницираното изпълнително производство и по такъв начин да се осигури правото но защита.Изводите на дисциплинарния състав за нарушение на чл. 218,ал.5 изр. първо ГПК не са подкрепени от доказателствата. Тези книжа също са връчени на длъжника в кантората на ЧСИ на 26.09.2016г, за което е оформена разписка. Това следва от съдържанието на поканата(ПДИ),в която е отбелязано че приложен се връчва и подлежащия на принудително изпълнение акт. В представената писмена защита по същество подробно се обсъждат показанията на св.С., негов служител, връчила документите . Свидетелката е изслушана пред дисциплинарния състав , който не е кредитирал изцяло показанията й. Съобщението по чл.218,ал.5 изр. второ ГПК не е от естество да наруши права,неизпращането му не е нарушение,то е с цел да се подпомагат съдилищата.В представената писмена защита по същество се допълва ,че невръчването на съобщение до съда не е сочи на нарушение , тъй като съдебният изпълнител е изискал служебно справка и проверка съществува ли самото дело по заповедното производство, в СРС. Изтъква се ,че Прекратяването на изпълнителното дело в случай на негоден изпълнителен титул не е в нарушение на закона , а е налице празнота в закона . Не е и нужна изрична разпоредба ,за да се прекрати недопустимо изпънително производство,а по аналогия следва да се приложи чл. 130 ГПК . В противен случай би се оказал нарушен чл. 19 ЗЧСИ и задължението за изпълнение, а в настоящия случай това би представлявало дисциплинарно нарушение. В писмената защита се оспорват съображенията на дисциплинарния състав , че с прекратяването на едно безспорно порочно,не по негова вина образувано изпълнително производство ,ЧСИ извършва закононарушение и следва да носи дисциплинарна отговорност.Ако не го прекрати ,ЧСИ е длъжен да действа и да извърши ефективно принудително изпълнение.Освен това не е съобразено ,че с последващо постановление от 13.03.2017г ЧСИ Ч. сам е отменил предходното свое постановление . Не е извършено и последното вменено нарушение,тъй като ЧСИ е депозирал два сигнала до СРП във връзка със случая ,на 14.02.2017г и на 12.04.2017г, така е сезирал компетентните органи. В писмената защита се подчертава ,че в случая дисциплирно набеденият е проявил бдителност,за да не настъпят вредните последици за длъжника от евентуалното престъпно деяние. Няма нарушение на чл.209 НПК. В частта относно приетото , че е извършено нарушение и на етични правила се поддържа ,че Етичният кодекс е вътрешен регулаторен акт и не е скрепен със законова санкция , за се търси дисциплинарна отговорност въз основа на него . Жалбоподателят изтъква , че вреди не са настъпили и не са засегнати интереси, като не е взета под внимание и ниската степен на обществена опасност при формално подържаните нарушения. Жалбоподателят Ч. оспорва постъпилата от Министъра на правосъдието жалба. Неоснователно се поддържа в нея , че наличието и броят на други образувани дисциплинарни производства, включително неприключили такива , следва да бъдат съобразявани в настоящето дисциплинарно произвоство. В писмена защита подробно се излагат съображения по този въпрос и се оспорват изнесените данни .
В жалбата на Министъра на правосъдието се поддържа явна несправедливост на наложеното наказание поради занижаване размера на глобите. Независимо че не са били предприети изпълнителни действия , нарушенията по движението на делото са съществени , касаят връчването на документи по строго разписани процедури в ГПК-императивни норми, гарантиращи процесуалните права и поради това нарушенията е следвало да се санкционират по- строго . Министерство на правосъдието , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р., оспорва жалбата на ЧСИ И. Ч..Претендира разноски, присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Камарата на частните съдебни изпълнители,чрез ю.к Д. оспорва и двете жалби в становище по същество. Спазени са изискванията за образуване и разглеждане на дисциплинарно производство по чл. 70 ал.1 ЗЧСИ , наказанията са съразмерни на нарушенията.
Върховният касационен съд , състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата на И. Т. Ч. е частично основателна
Неоснователно е на първо място оплакването за процедурни нарушения и практики на дисциплинарния съств ,накърнили правото му да се защити. Предвидената в ЗЧСИ процедура е изпълнена , частният съдебен изпълнител е знаел какви нарушения му се вменяват и се е защитил , като е взел становище , представил е доказателства и е участвал в производството .
Първото от нарушенията,за които ЧСИ Ч. е санкциониран се свежда до вменено му процесуално нередовно връчване на ПДИ,за което дисциплинарна отговорност поначало може да се търси от ЧСИ при неупражнен контрол от негова страна. Нарушението с дисциплинарни последици не следва да се състои в самия факт на неправилно връчване на ПДИ от негов служител по призоваването на адреса ,макар ЧСИ да отговаря и за действия на своите служители. Процесуално нередовно връчване на поканата би могло да доведе до дисциплинарно нарушение в случай, че незаконосъобразната преценка за връчена редовно ПДИ обуславя последващите незаконосъобразни действия , предприети в накърняване на императивни правила на закона или се е стигнало до накърняване правата на страните в изпълнителното производство. Спорно е дали в конкретния случай съдебният изпълнител е приел за редовно изпълнена процедурата по връчване на ПДИ с изх.№ 4520 /28.07.2016г на адреса на длъжника чрез съсед(на 02.08.2016г,видно от разписката), което е в нарушение на чл. 46 ГПК. Доводите на жалбоподателя ,че не е приел това връчване за редовно осъществено и поради това е предприел второ връчване, чрез залепване на уведомление ,не се подкрепя от обективираните по изпънителното дело негови действия.Чрез залепване на уведомление изх.№5235/30.08.2016г е предприето последващо връчване по чл. 47 ГПК на друга изготвена покана (ПДИ) с изх №5235/30.08.2016г ,но тя е с различно съдържание от първата , като в нея не се сочи вземането на взискателя по изпълнителния лист(от 2 400 000 лева и др.т.е с необходимото в случая съдържание), а само задължението по изп. дело за такси по тарифата и публично вземане на присъединения взискател НАП към 13.09.2016г (съгл чл. 191 ДОПК) в размер на 101,81 лева.От това съобщение до длъжника със залепване на уведомление относно ПДИ за разноските по изпълнението и държавните вземания на присъденинения всикател следва и направеният от дисциплинарният състав извод , че Ч. не е предприел повторно връчване на ПДИ с оглед нередовно оформеното съобщение,както поддържа в дисциплинарното производство ,но независимо от това изводът за допуснато от него дисциплинарно нарушение остава необоснован Не се твърди от вносителя , не се установява и от доказателствата формалното нарушение на правилата за връчване на съобщението, извършено от служител при ЧСИ в отклонение от стриктно предвидения в чл. 46 ал. 1 ГПК ред, да е довело до нарушение на самия съдебен изпълнител, макар че ако последният би приел едно нередовно връчване на адреса за редовно , рискът от това е несъмнен.Този риск не е достатъчен да обуслови самостоятелно дисциплинарна отговорност за констатираното като редовно, или нередовно връчване на съобщението и поради това дисциплинарният състав неправилно е преценил , че има подлежащо на наказание нарушение ,след като в резултат на процесуално нередовното връчване на първата ПДИ, не са налице незаконосъобразни действия по изпълнителното производство .В тази част решението е незаконосъобазно и следва да се отмени , както и в частта ,с която са наложени санкции за нарушение по т.3 ,т.4 и т.5 от искането .
Съображенията за това са следните:
По т.3 от искането се изтъква нарушение на чл. чл.418, ал.5 изр. второ ГПК , което по своя фактически състав не може да се комулира с нарушението по т.2 от искането на МП , за допуснато нарушението на чл.418, ал.5 изр. първо ГПК. Ако съдебния изпълнител не е връчил надлежно на длъжника заповедта за изпълнение с изпълнителния лист както изисква чл.418, ал.5 изр. първо ГПК , не може да наруши с бездействие изискването да изпрати и обратното съобщение до съда по следващия текст на закона . Нарушение по т.3 от искането на МП би имало ,ако ЧСИ бе връчил на длъжника заповедта по чл. 417 ГПК, но не изпраща съобщение до съда. В случая ,щом връчването от дата 02.08.2016г чрез съсед на адреса не е редовно , нарушение на следващото се от връчването действие по чл. чл.418, ал.5 изр второ ГПК да се съобщи на съда не е налице .
В случая съдебният изпълнител не е документирал изобщо своята преценка относно редовно връчване на ПДИ за задължението към взискателя,включително при явяването на длъжника в канцеларията на ЧСИ на дата 26.09.2016г, при което явяване длъжникът е оспорил не само действително задължение, но и действително издадени от съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист по съществуващо срещу нея дело . Длъжникът В. се е явила при ЧСИ в срока, даден по залепеното на адреса й уведомление за получаване на втората изготвена покана (ПДИ)която обаче не е за самия дълг,сочен в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,а за вземанията на присъденинения кредитор НАП . Тогава ЧСИ Ч. е осигурил възможност длъжникът да се запознае с документите по изп. дело в степен и по начин , който също е спорен от фактическа страна и са изслушани показания на свидетел ,но решаващо за конкретно търсената дисципнарна отговорност, независимо от фактическите изводи на диспинарния състав по тези спорни факти в настоящето дисциплинарно производство ,е дали съдебният изпълнител е извършил вмененото му нарушение,а именно че връчвайки ПДИ , не е връчил на длъжника книжата по чл.418, ал.5 изр. първо ГПК .
Това е нарушението , което вносителят и понастощем жалбоподател МП поддържа да е налице по т.2 от искането за налагане на наказание.
Това нарушение е извършено.По изпънителното дело е оформена разписка на секретар,изготвена на 26.09.2016г в канцеларията на ЧСИ за връчване на ПДИ (бланкова)от която не става ясно какво е връчено на длъжника , или както е посочено в обжалваното решение- няма документна следа какво е връчено. Нарушението ,за което дисциплинарна отговорност се търси в случая ,е невръчването на изрично посочени от закона актове ,при положение че на длъжника се връчват други,последващи актове и покани за задълженията му. Така, при нарушена последователност в действията на съдебния изпълнител, се накърняват правата на длъжника. Нарушението следва да се приеме за установено и тогава, когато ЧСИ не е удостоверил съответните процесуални действия по изпълнителното дело, или ги удостоверява неясно, или несвоевременно. Два месеца по- късно и след прекратяването на изпълнителното дело с постановление от 21.10.2016г на ЧСИ , предвид данните от изискана служебно справка (официално запитване до председателя на СРС) и предвид констатацията в резултат на справката , че както заповедта за изпълнение ,така и изпълнителният лист не сочат съответно на съществуващото в Софийски районен съд дело по заповедно производство(процесното ч.гр.д№25329/2016г. в действителност е с други страни и предмет , разгледано е състав на СРС , различен от посочения в ИЛ и заповедта ) Към този момент , на дата 29.11.2016г , ЧСИ Ч. основателно е отказал на длъжника В. по нейна молба да й „връчва” заповедта за изпълнение по чл . 417 ГПК и заверено копие от изпълнителния лист заедно с постановлението за прекратяване , но това не променя извода ,че в нарушение на императивния ред за връчване на книжата не го е направил преди да са му известни обстоятелствата,довели до прекратяване на изпълнителното производство.
В дисциплинарното производство е доказан факта ,от които се извеждат признаците на допуснатото нарушение при служебния обем действия на съдебния изпълнител.Невръчването на книжата по чл. 418 ГПК засяга правата на страните,свързани с възражията и защитата срещу изпълнителни основания и най-вече са накърнени обществените отношения , независимо дали и в каква степен са засегнати материални права на участващите в самия изпълнителен процес. При определяне вида и размера на наказанието , наличието и на други санкционирани провинения в цялостната професионална дейност на ЧСИ Ч. не е имало водещо значение за дисциплинарния състав, което в случая е правилно. Не се установява съдебният изпълнител да е вече наказван за същото нарушение и да го допуска отново.
Друго дисциплинарно нарушение извън посоченото в т.2 от искането на МП , ЧСИ Ч. не се установява да е извършил. Не може да се търси отговорност на ЧСИ за постановено прекратяване на образувано пред него изпълнително производство , за което в последствие се удостовери липса на годно основание да бъде образувано, тъй като неговата висящност е противоправна, а в закона(чл. 433,ал.1 ГПК) не е уредено правомощие на друго лице, или орган,да прекратява тези производства. В случая не може да се възложи дисциплинарна отговорност на ЧСИ и за това, че не е упражнил без отлагане служебно задължение за сезира разследващите органи при станали му известни данни за престъпление. Освен че го е направил с незначително забавяне, а не е бездействал, както се посочва в искането,служебното писмо на зам. председателя на Софийски районен съд не съдържа недвусмислени данни за престъпление , още повече за съдебния изпълнител е налице допустимото основание да счита, както е и посочил ,че представените му заповед за изпълнение и изпълнителен лист може да са резултат и на техническа грешка.Въз основа на постъпилата справка от СРС от 20.10.2016г. , ЧСИ Ч., е прекратил изпълнителното дело на 21.10.2016г, като действително е изтъкнал в свое разпореждане с дата 02.12.2016г и по повод молба на длъжника Е. В. от 29.11.2016г да и бъдат връчени в „заверено копие” заповедта по 417 ГПК и изпълнителния лист , че актовете въз основа на които е образувал изпълнителното производство или са неистински , или са сгрешени ,затова негодни за инициране на производство по чл. 426 ГПК(вече прекратено)и поради това искането на длъжника е отказано. Тази констатация, цитирана от дисциплинарния състав в решението , не е несъответна на данните по делото , има отношение към служебните задължения на ЧСИ ,но както вече се изтъкна, постановеното въз основа на нея прекратяване на изпълнителното дело не може да се вмени като дисциплинарно нарушение. След като е прекратил изпълнителното дело, ЧСИ Ч. е предприел връчване на своя акт на страните в производството,който акт е обжалваем пред съд.За съдебният изпълнител е било допустимо и оправдано да разчита,че по реда на съдебния контрол могат да се изяснят обстоятелствата. Не се установява ЧСИ Ч. виновно да е нарушил възложено му от закона,или устава служебно задължение да упражнява правата си добросъвестно, като неуместно в искането за санкциониране в случая се намесват общите правила на чл.3 ГПК и аналогичното им отражение в действащия Етичен кодекс на ЧСИ,за да се обоснове поддържаното в последната точка нарушение. Нарушение, подлежащо на значително по-тежко санкциониране би имало, ако ЧСИ Ч. бе проявил недобросъвестност, ако е знаел, че предприема недопустимо принудително изпълнение, или виновно е отказал да предприеме дължимите по закон действия за да предотврати незаконно изпълнение при наличие на неистински съдебно- изпълнителни основания, но подобно нарушение от фактическа страна не му се вменява.При обсъдените конкретни нарушения, целенасоченост при допускането им не е поддържана, нито доказана , няма и факти, които да подкрепят подобен извод.
По жалбата на Министъра на правосъдието .
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание „глоба” в размер на 2000лв по отношение на единственото установено нарушение. Настоящият съд намира , че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е спазен. Обосновано е изтъкнато, че същински изпълнителни действия не са предприети , а следва да се добави ,че принос за това длъжникът да не бъде увреден от незаконно принудително изпълнение в случая имат и действията на ЧСИ, предприети служебно за да се изясни действителни ли са представените от взискателя изпълнителни основания. Основната цел на дисциплинарното производство е наказанието да въздейства така , че съдия- изпълнителят да не допуска подобни нарушения занапред , да се промени поведението му в посока спазване на закона.В становището си по дисциплинарното производство и при обжалване на решението ЧСИ И.Ч. е оспорвал включително извършеното от него нарушение , като някои от доводите изразяват превратно разбиране за обема и характера на служебната му компетентност и правомощия. Тази защитна позиция обаче не следва да влошава положението му в настоящия случай .
ЧСИ И. Т. Ч. е установил разноски за адвокатска защита в размер на 2000 лева , за които Министерство на правосъдието поддържа възражение ,че са прекомерни Настоящият състав на ВКС не счита ,че в този размер възнаграждението за адвокатска защита на съдебен изпълнител по дисциплинарно дело,при оспорване на решение по реда на ЗЧСИ, е прекомерно. Интересът не e измерим с размера на наложената глоба, делото подлежи на разглеждане от ВКС в особено производство , с постановяване на окончтелно решение и в случая е от фактическа и правна сложност. Прилага се правилото на чл. 78, ал.1 ГПК , както и правилото на чл. 78,ал.3 и ал.8 ГПК относно разноските на другия жалбоподател и ответниците по жалбата, с оглед на което при определено юрисконсултско възнаграждение за последните в размер на 300 лева , след компенсация на ЧСИ Ч. следва да се присъдят 1480 лева разноски .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 28.12.2017г. по дисциплинарно дело № 34/2017 г. в частта , с която е наложено наказание на основание чл. 68,ал.1 т.2 ЗЧСИ на ЧСИ И. Т. Ч. ,рег.№783 с район на действие СГС , както следдва : „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 46,ал.1 и ал.2 ГПК (т.1) ; „глоба” в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.418,ал.5,изр. второ ГПК(т.3) ; „глоба” в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 433 ал.1т.1-8 ГПК (т.4) ; „глоба” в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.3 ГПК,чл.2,чл.3 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители и ОТХВЪРЛЯ искането на Министерство на правосъдието на РБ за налагане на дисциплинарно наказание за тези нарушения .
ОСТАВЯ В СИЛА решението , взето на 28.12.2017г. по дисциплинарно дело № 34/2017 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители в останалата част
Осъжда Министерство на правосъдието на РБ и Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ ) да заплатят на ЧСИ И. Т. Ч. , рег. №783 с район на действие СГС,с адрес [улица] ет.3 , сумата 1480 лева разноски по делото .
Решението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: