О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 03.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5008 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. против определение № 548 от 15.11.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 639 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение № 824 от 6.10.2017 г. по гр. д. № 199 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне на молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставения въпрос за момента, към който се преценява възможността за заплащане на държавна такса, да го отмени и да го освободи от това задължение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да освободи ищеца от внасяне на държавна такса, приемайки, че той притежава нужните финансови средства. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на твърденията му в исковата молба, че в началото на 2016 г. е имал възможност да плати в рамките на 45 дни сумата от 50 000 лв. Взел е предвид също, че по признание на ищеца в негова полза има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 2 000 000 долара. Тези мотиви на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС, според която преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване/ определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на Второ Т.О., № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на Трето Г.О., № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. и много други./. Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя/определения № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I Г.О., № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II Г.О., № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III Г.О., № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV Г.О. на ВКС/. В случая въззивният съд е отказал да вземе предвид декларацията за семейно и имуществено състояние и другите писмени доказателства, установяващи това състояние към момента на искането, а се е позовал на евентуални минали и бъдещи вземания на молителя. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК определението на Пловдивския апелативен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и да бъде отменено. Въз основа на данните в представената декларация, за чиято достоверност молителят носи наказателна отговорност, следва да се приеме, че той няма достатъчно средства да заплати държавната такса, поради което следва да бъде освободен от това задължение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 548 от 15.11.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 639 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
ОТМЕНЯ определение № 548 от 15.11.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 639 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, както и определение № 824 от 6.10.2017 г. по гр. д. № 199 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК Б. Д. Б. от заплащане на държавна такса по гр. д. № 199 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: