O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4532/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13597/03.05.2019 г. на адв. Д. М. от АК – Добрич, като пълномощник на С. В. П., срещу определение № 1215 от 12.04.2019 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 849/2018 г., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 46 от 15.01.2019 г, в частта за разноски ,възложени му поради това ,че искът е отхвърлен .
Иска се отмяна на обжалваното определение като се твърди, че неуважаването от страна на въззивния съд за пренасрочване на делото е рефлектирало върху разноските. Оспорва се, че не можело да се определи коя част от разноските за какво е направена в която насока жалбоподателят е поддържал , че има основание за изменение на решението в частта за разноските Отново се изтъква ,че хонорарът на адвоката на насрещната страна е прекомерен. Твърди се, че съдът не се е аргументирал защо е приел, че е налице значителна сложност на делото. В частната жалба се прави искане и за допускане на правна помощ, чрез изрично упоменат адвокат, поради тежко материално положение на жалбоподателя .
От „НОЛИНА“ ЕООД, ЕИК 123077665 като ответник по жалбата, чрез адв.П. А., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.
Жалбата е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ по реда на чл.274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК на обжалване съдебен акт, с който въззивният съд се е произнесъл по разноски за производството пред себе си .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните :
За да отхвърли искането за изменение на постановеното от него решение № 46 от 15.01.2019 г. по в.гр.д. № 849/2018 г., в частта за разноските, сторени пред въззивната инстанция като намали присъденото възнаграждение. , окръжният съд е посочил , че са предявени три иска съответно по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ. Видно от представения по делото договор за правна услуга № 1103/14.02.2017 г., фактура от 19.10.2017 г., отчет по сметки и списък по чл. 80 ГПК,адвокатското възнаграждение е било в размер на 960 лв, което е под предвидения минимум съгласно чл. 7, ал. 1т. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е законосъобразно. Цитираните разпоредби предвиждат при самостоятелно предявяване на някой от неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата предвидена за страната, тогава 420 лв., а по оценяемият иск по т. 3 – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
В константната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че отговорността за разноски е безвиновна, ограничена отговорност, която има своята нормативна уредба в процесуалния закон – чл. 78 ГПК, а правоотношението има за субекти насрещните страни по делото, Като субективно право тя се свежда до възможността едната страна да претендира и получи от насрещната страна по делото извършените разноски , след като нейно неоснователно в материално – правен смисъл или в процесуално – правен аспект поведение е станало причина за воденето му.При тези установени предпоставки са били присъдени и резноските с решение № 46 от 15.01.2019 г. по в.гр.д. № 849/2018 г на ОС Варна , без да се установяват основания за изменение на решението в тази част ,поради което и правилно молбата е оставена без уважение. Към свободно договореното адвокатско възнаграждение законът поставя изискването е то да е справедливо и обективно. Изключен е извод за прекомерност при адвокатско възнаграждение , по ниско или съответно на минималния размер по Наредба №1 от 2004г. , както е в процесния случай . Не е налице и основание съдът да не присъди разноските за адвокат ,представлявал ответната страната по делото, като дължими съдебни разноски , след като е отхвърлен иска , респ. е потвърдено отхвърлянето му от въззивния съд
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Искания от страна на адвокат , който осъществява представителство на страна по дело при обжалване и същевременно претендира на представляваната страна – жалбоподател да се назначи и „правна помощ” в лицето на друг конкретен адвокат , не са от естество да произведат сезиращ ефект за съда да осъществи каквато и да било преценка по реда на ЗПрП, а съдът е длъжен да не разглежда искания,по които не може да упражни компетентност.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1215 от 12.04.2019 г, по в.гр.д. № 849/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: