О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 771 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. К. и К. И. Б. против определение № 587 от 17.12.2018 г., постановено по ч.гр. д. №4532 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане частната жалба с вх. № 111781 от 24.08.2018 г. на С. А. К. и частната жалба с вх. № 111782 от 24.08.2018 г. на К. И. Б. срещу определение № 12805 от 7.6.2018 г. по ч. гр. д. № 2812/2018 г. на Софийския градски съд и е прекратено образуваното по тях производство. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, поради което молят да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на частните им жалби по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Софийският районен съд е уважил отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1 235,74 лв. на Н. М. Х. против [фирма] и с определение е оставил без уважение искането на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските. Това определение е било обжалвано пред Софийския районен съд, който го е потвърдил. Адвокатите К. и Б. са подали молби за допълване на определението на Софийския градски съд с присъждане на адвокатско възнаграждение, които молби са били оставени без уважение. Частните жалби срещу това определение са били оставени без разглеждане от Върховния касационен съд, който се е позовал на разпоредбата на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК. Според тази разпоредба определението, постановено по искане за изменение на решението относно разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. В случая цената на иска е под 5 000 лв., поради което въззивното решение е необжалваемо, следователно е необжалваемо и въззивното определение по чл.248 от ГПК. Този извод съответства на изричната процесуална норма на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК и на преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Тази практика се съдържа в определения № 427 от 10.7.2014 г. по гр. д. № 3944/2014 г. на Първо ГО, № 529 от 13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2859/2012 г. на Второ ГО, № 563 от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5431/2014 г. на Първо ГО, №679 от 10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6772/2014 г. на Първо ГО, № 19 от 11.1.2012 г. по т. д. № 862/2011 г. на Второ ТО, № 2 от 3.1.2013 г. по ч. гр. д. № 568/2012 г. на Второ ГО, № 361 от 1.8.2011 г. по ч. гр. д. № 305/2011 г. на Второ ГО, № 152 от 1.6.2016 г. по гр. д. № 1896/2016 г. на Първо ГО, № 526 от 27.7.2015 г. по гр. д. № 3632/2015 г. на Четвърто ГО и много други. Тезата на частните жалбоподатели, че определението, с което въззивният съд за пръв път се произнася по присъждането на направените по него разноски, трябва да подлежи на обжалване, за да се осигури двуинстанционно производство, не намира опора в процесуалните норми. Такова разграничение с оглед обжалваемостта на акта по чл.248 от ГПК, с който въззивният съд се произнася по разноските в първата и във втората инстанция липсва в разпоредбата на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК. Това означава, че определението на въззивния съд при произнасяне по искане за изменение на разноските на необжалваемо решение, също е необжалваемо, независимо за разноските пред коя инстанция се отнася. Процесуалният закон в този случай не гарантира минимум двуинстанционен контрол, както твърдят жалбоподателите, тъй като законодателят е предпочел бързината на производството относно разноските пред възможността за двуинстанционно производство. Частните жалбоподатели неправилно тълкуват и т.24 на ТР №6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6.2012 г., която се отнася до реда на касационно обжалване на въззивни определения относно разноските-по чл.274, ал.3 или по чл.274, ал.2 от ГПК. Тази точка касае само определенията, които подлежат на касационно обжалване, а не тези, които са необжалваеми.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 587 от 17.12.2018 г., постановено по ч.гр. д. №4532 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане частната жалба с вх. № 111781 от 24.08.2018 г. на С. А. К. и частната жалба с вх. № 111782 от 24.08.2018 г. на К. И. Б. срещу определение № 12805 от 7.6.2018 г. по ч. гр. д. № 2812/2018 г. на Софийския градски съд и е прекратено образуваното по тях производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: