O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 09.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ем.Томов гр. дело № 4022/2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 450 от 13.07.2016 г. на Н. С. С., приподписана от адв. Д., срещу решение № 2111 от 14.04.2016 г. г. по гр.д. № 63/2016 г на Благоевградския окръжен съд., с което, след отмяна на решение № 8411 от 30.10.2015 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. № 658/2015 г., предявените от касаторката искове срещу ДФЗ са отхвърлени.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно при позоваване на трите основания по чл. чл. 281, т. 3 ГПК. В отделно представено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се извеждат два въпроса, които се свеждат до това дали при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия за прослужено време и възраст в хипотезата на чл. 106, ал.3, изр. 2-ро ЗДСл от значение за правото на обезщетение в размер на десет месечни основни заплати е времето, през което лицето е работило в същата администрация, но по трудов договор, включително в частната хипотеза, когато трудовото правоотношение се е трансформирало в служебно в резултат на законодателни промени. Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК .
Ответната страна, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не е изразила писмено становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, но се явява процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК като насочена срещу решение по искове с цена до 5000 лв.
С исковата молба Н. С. С. е предявила пред Благоевградския районен съд обективно съединени искове по чл. 104 и чл. 106, ал.3 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ДФ”Земеделие” да заплати сумата от 7056 лв. обезщетение за времето на оставането и без държавна служба вследствие на незаконно прекратяване на служебното и правоотношение, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, сумата от 1600 лв. мораторна лихва върху сумата от 7056 лв , считано от 11.02.2013 г. ,заедно с иск за сумата от 4704 лв. като разлика между изплатеното и обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия заради прослужено време и възраст ,до пълния размер по чл. 106, ал.3, изр. 2-ро ЗДСл от десет месечни основни заплати, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и сумата от 400 лв. мораторна лихва върху сумата от 4704 лв, считано от 14.11.2014 г.
С определение № 2734 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 658 /2015 г., влязло в сила, Благоевградският районен съд, е прекратил производството пред себе си по иска по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Благоевград. Така предмет на делото , съответно и на решението ,е само иска по 106, ал.3 ЗДСл и съединения с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва.
Главният иск по чл. 106, ал. 3 ЗДСл е облигационен и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК като съвпада с търсената от ищеца сума. Цената на иска съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, се посочва от ищеца в исковата молба и в настоящата хипотеза е 4704 лв. В случая по делото е имало изменение на цената на акцесорния иск за мораторна лихва ,намален по размер. Цената на главния иск, която е релевантната за допустимост на касационното обжалване ,е под предвидения в чл. 280, ал.1, т.1 ГПК праг от 5000 лв.
Като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 450 от 13.07.2016 г. на на Н. С. С. срещу решение № 2111 от 14.04.2016 г. г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 63/2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4022/2016 г. по описа на ВКС, III- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………………….
гр. София, ……………….. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ем.Томов гр. дело № 4022/2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 450 от 13.07.2016 г. на Н. С. С., приподписана от адв. Д., срещу решение № 2111 от 14.04.2016 г. г. по гр.д. № 63/2016 г на Благоевградския окръжен съд., с което, след отмяна на решение № 8411 от 30.10.2015 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. № 658/2015 г., предявените от касаторката искове срещу ДФЗ са отхвърлени.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно при позоваване на трите основания по чл. чл. 281, т. 3 ГПК. В отделно представено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се извеждат два въпроса, които се свеждат до това дали при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия за прослужено време и възраст в хипотезата на чл. 106, ал.3, изр. 2-ро ЗДСл от значение за правото на обезщетение в размер на десет месечни основни заплати е времето, през което лицето е работило в същата администрация, но по трудов договор, включително в частната хипотеза, когато трудовото правоотношение се е трансформирало в служебно в резултат на законодателни промени. Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК .
Ответната страна, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не е изразила писмено становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, но се явява процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК като насочена срещу решение по искове с цена до 5000 лв.
С исковата молба Н. С. С. е предявила пред Благоевградския районен съд обективно съединени искове по чл. 104 и чл. 106, ал.3 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ДФ”Земеделие” да заплати сумата от 7056 лв. обезщетение за времето на оставането и без държавна служба вследствие на незаконно прекратяване на служебното и правоотношение, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, сумата от 1600 лв. мораторна лихва върху сумата от 7056 лв , считано от 11.02.2013 г. ,заедно с иск за сумата от 4704 лв. като разлика между изплатеното и обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия заради прослужено време и възраст ,до пълния размер по чл. 106, ал.3, изр. 2-ро ЗДСл от десет месечни основни заплати, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и сумата от 400 лв. мораторна лихва върху сумата от 4704 лв, считано от 14.11.2014 г.
С определение № 2734 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 658 /2015 г., влязло в сила, Благоевградският районен съд, е прекратил производството пред себе си по иска по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Благоевград. Така предмет на делото , съответно и на решението ,е само иска по 106, ал.3 ЗДСл и съединения с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва.
Главният иск по чл. 106, ал. 3 ЗДСл е облигационен и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК като съвпада с търсената от ищеца сума. Цената на иска съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, се посочва от ищеца в исковата молба и в настоящата хипотеза е 4704 лв. В случая по делото е имало изменение на цената на акцесорния иск за мораторна лихва ,намален по размер. Цената на главния иск, която е релевантната за допустимост на касационното обжалване ,е под предвидения в чл. 280, ал.1, т.1 ГПК праг от 5000 лв.
Като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 450 от 13.07.2016 г. на на Н. С. С. срещу решение № 2111 от 14.04.2016 г. г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 63/2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4022/2016 г. по описа на ВКС, III- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: