О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 25.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 738 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЧПТК „М.“ против решение № 453 от 13.11.2017 г., постановено по гр.д. № 699 по описа за 2017 г. на Плевенския окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 74 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 622 по описа за 2016 г. на Никополския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против М. С. Д., иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата 23 494.94 лева, представляваща обезщетение за умишлено причинена при неизпълнение на трудовите задължения имуществена вреда, изразяваща се в загуба, причинена от засети по-малко семена от царевица през пролетната сеитба на 2013 г., в м. „Седмо поле“ в землището на [населено място].
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си не формулира въпрос, по който трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд.
Ответникът по жалбата М. С. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския районен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1800 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ответникът М. Славеев Д. е работил като тракторист в Частна производствено-търговска кооперация „М.“ по силата на трудов договор от 09.04.2012 г., сключен до завършване на определена работа на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ., прекратен със заповед № 265 от 16.12.2013 г. През време на изпълнението на този договор ответникът е извършвал сеитба на царевица, реколта 2013 г., в местността „Седмо поле“ в [населено място]. Установено е по делото, че на 27.04.2013 г. в местността „Седмо поле“ са били засети 919.3 дка със сорт RN37№01, от които при жътвата са добити 742 220 кг. царевица. Според писмените обяснения, дадени от ответника до управителя на кооперацията, при пълнене на сеялките той установил, че неговата изостава с около 2 – 3 кг. на декар, поради което направил пробно сеене. След това проверил навътре полето за пускането на семената, но не констатирал нередности. В края на сеитбата на този блок установил, че дисковете на трактора заедно с мембраните, са били износени. Работодателят е приел, че поведението на ответника представлява нарушение на трудовите му задължения да настройва, контролира и ремонтира сеялките. В резултат от нарушението от блока са получени по-малко добиви на стойност 23 494,94 лв. според справка на служители на кооперацията. За обезщетяването на тези загуби кооперацията е предявила иск срещу работника, който е бил отхвърлен от Никополския районен съд. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил съображения, че приложимият текст на чл. 203, ал. от 2 КТ препраща към правилата на гражданския закон, отговорността на ответника е деликтна и се отнася за претърпяната загуба и пропуснатата полза на ищеца. Фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ включва противоправно деяние, вреда, причинена от работника или служителя по повод изпълнение на трудовите му задължения, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и наличие на вина във формата на умисъл. Въззивният съд е приел, че в случая не може да се ангажира отговорността на ответника тъй като липсва умисъл- ответникът не е целял настъпването на вредите. Окръжният съд е допълнил още, че не е доказано пълно и главно настъпването на вреда, както и причинната връзка между вредата и поведението на ответника. Представената справка за нанесена щета е съставена от ищеца и съдържа изгодни за него факти. Основателни са и възраженията на ответника, че количеството продукция зависи и от други фактори: надлежно изпълнение на всички агротехнически мероприятия, климатични условия, както и от количеството семена, което е пускала другата сеялка.
Решението на въззивния съд е разбираемо, постановено е от надлежен състав в писмена форма и при наличието на всички необходими процесуални предпоставки, поради което не е нищожно или недопустимо. От оплакванията на касатора и съдържанието на решението не може да се достигне до извода, че съдът е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, че е приложил правна норма противно на нейния смисъл или се е позовал на несъществуваща правна норма. Следователно решението не може да се окачестви и като очевидно неправилно. Ето защо касационното му обжалване на основание предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК предпоставки не може да бъде служебно допуснато.
Както в касационната жалба, така и в изложението си касаторът не е формулирал правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е от значение за изхода на спора. В изложението си касаторът само е повторил оплакванията си относно необсъждането на доказателства и погрешните правни изводи на съда. Тези оплаквания обаче могат да се обсъждат, ако касационното обжалване бъде допуснато по формулиран от касатора правен въпрос, но не и във фазата на селекция на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Този въпрос определя обективните рамки на селекцията на касационната жалба. Върховният съд не е длъжен и не следва служебно да извежда въпроса от твърденията на жалбоподателя или от фактите и обстоятелствата, сочени от него. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а може да доведе до влагане в правния въпрос от съда на съдържание, различно от това, което е вложил жалбоподателят. /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато и на основанията, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 800 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 453 от 13.11.2017 г., постановено по гр.д. № 699 по описа за 2017 г. на Плевенски окръжен съд, Втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА ЧТПК „М.”- [улица], да заплати на М. С. Д.-[ЕГН], сумата 1 800/хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: