О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1627 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Г. против определение № 595 от 19.2.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 759 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, с което е потвърдено определение от 17.1.2018 г. по гр.д. № 16929 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, за прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението на Софийския апелативен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи разпоредбите на чл.280, ал.2, предложение последно от ГПК/очевидна неправилност/, т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Поставя въпроса дали с произнасянето по допустимостта на предявения иск преди доклада си по делото съдът не накърнява основни начала на гражданското процесуално право:принципите на законност, служебно начало, равнопоставеност на страните, състезателно начало, установяване на истината, публичност и непосредственост, както и правото на ищеца да измени основанието на иска. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
За да се произнесе по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Касаторът е изложил в исковата молба подробни твърдения, че е бил репресиран по политически причини до 10.11.1989 г., поради което е поискал Държавата да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 161 585 лв. за причинените му имуществени вреди и 25 000 лв. за неимуществените вреди. Съдилищата са приели, че така предявените искове са недопустими, тъй като обезщетение за тези вреди може да се претендира само по административен ред съгласно разпоредбите на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Конкретните норми са чл.2, ал.1, чл.5, ал.1 и ал.4 от този закон, според които репресираните лица имат право на еднократно обезщетение след предявено в срок искане пред областния управител, чиито отказ може да се обжалва по реда на АПК. Следователно изводът на съдилищата е основан на правилата за разпределение на подведомствеността на делото между административните и общите съдилища. Липсата на подведомственост на делото представлява абсолютна процесуална пречка, за която съдът следи служебно още при проверката на исковата молба по силата на чл.130 от ГПК. Тази изрична норма почива на принципа на процесуална икономия, който налага едно недопустимо производство да се прекрати още преди връчване на препис от исковата молба, за да се спестят излишните процесуални действия при по-нататъшно развитие на гражданския процес. Нормата съответства на принципа на служебното начало и на останалите изброени във въпроса на касатора принципи на процеса/равнопоставеност на страните, състезателно начало, установяване на истината, публичност и непосредственост/, чието проявление се разгръща изцяло едва при следващите процесуални действия след връчване на препис от исковата молба. Прекратяването на делото на основание чл.130 от ГПК не представлява също пречка за предявяване на редовен иск за защита на едно друго гражданско право на ищеца, произтичащо от разпоредбите на ЗОДОВ. В процесуалния закон не е предвидено задължение за първоинстанционния съд при констатирана начална недопустимост на иска да дава възможност на ищеца за изменение на неговото основание по чл.214 от ГПК. Цитираната от касатора практика на ВКС не е относима към случая, тъй като касае редовността на предявен иск за защита на гражданско право, а не хипотеза на липса на подведомственост. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не противоречи на практиката на ВКС, а съответства на приложимите процесуални норми, чието тълкуване е ясно и непротиворечиво. Ето защо не са налице допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Това определение е постановено от съда въз основа на твърденията на касатора в исковата молба посредством точно тълкуване на действащите материалноправни /чл.2, ал.1, чл.5, ал.1 и ал.4 от ЗПГРРЛ/ и процесуалноправни норми/ чл.130 от ГПК/. Затова не може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 595 от 19.2.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 759 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, с което е потвърдено определение от 17.1.2018 г. по гр.д. № 16929 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, за прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: