1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. София, 23.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1521 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Столична община чрез главен юрисконсулт К. М. срещу решение № 474 от 28.02.2017г. по т. дело № 5643/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. С въззивния съдебен акт e потвърдено решение № 1321 от 25.07.2016г. по т. дело № 4414/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 9 състав в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 42 593,51 лв., представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената транспортна дейност – обществен превоз на пътници по градска автобусна линия № 27 на Столичния общински транспорт през месец юни и месец юли 2012г. /21 767,24 лв. за месец юни и 20 826,27 лв. за месец юли/ по договор № РД – 56 – 1074/24.10.2007г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2015г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 60 620,83 лв. – мораторна лихва за забава върху посочени суми по определени фактури за конкретни периоди; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 030,42 лв. – разноски за първоинстанционното производство; след частична отмяна на първоинстанционното решение Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 12 496,22 лв. – мораторна лихва върху неизплатената част от индексираната цена, включваща сумата 6 479,25 лв. за забава на главница 21 767,24 лв. за периода 21.07.2012г. – 22.06.2015г. и сумата 6 016,97 лв. за забава на главница 20 826,27 лв. за периода 21.08.2012г. – 22.06.2015г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 428,27 лв., представляваща разликата между дължимата сума за разноски в първоинстанционното производство и присъдената от СГС, както и 2 630,87 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи относно липсата на автоматична корекция на цената на превоза, която да настъпи при осъществяване на някое от изброените в чл. 5, ал. 3 от процесния договор условия, както и относно липсата на съгласие за увеличение на цената, изразено в писмена форма по смисъла на чл. 43 от договора. Позовавайки се на чл. 20 ЗЗД, излага твърдението, че предвидените в чл. 5, ал. 3 от договора три предпоставки за промяна на цената са кумулативни и същите не са се осъществили през посочения в исковата молба период, за да е налице индексация на цената на километър маршрутен пробег. Поддържа, че инфлационният коефициент, получен от размера на годишната инфлация за съответната година се начислява върху базисната цена по чл. 5, ал. 1 в размер на 2,90 лв., която е константна величина, уговорена за целия срок на действие на договора, но без в нея да се включва натрупаната инфлация през целия предходен период от 2008г. до 2011г. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че в текста на чл. 5, ал. 2 от договора не е определен падеж на задължението. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, и по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата:
1/ „Счита ли се преклудирана възможността в писмената защита да бъдат излагани съображения, когато същите касаят установяване на неправилност на обжалваното съдебно решение?“ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
2/ Според касатора „материалноправният въпрос, на който Софийски апелативен съд е дал положителен отговор, е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация“. Касаторът релевира довод, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата – решение № 1836 от 01.10.2014г. по т. дело № 434/2014г. на Софийски апелативен съд, 13 състав и решение № 929 от 25.04.2014г. по т. дело № 3367/2013г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Ц. Й. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поради това, че първият въпрос не кореспондира на фактическата обстановка по делото, а материалноправен въпрос не е формулиран. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор № РД–56–1067/24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от транспортната схема на Столична община, сключен въз основа на проведен конкурс по реда на Наредба № 2/15.03.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Констатирал е изпълнението на транспортната услуга от [фирма] за месец юни 2012г. на пробег от 39 433,400 км и за месец юли 2012г. на пробег от 37 728,744 км, за което са били издадени фактура № [ЕГН]/30.06.2012г. за 119 543,18 лв. за месец юни 2012г. и фактура № [ЕГН]/31.07.2012г. за 113 119,01 лв. за месец юли 2012г. на база договореното в чл. 5, ал. 1 възнаграждение от 2,80 лв./км без ДДС, както и плащането на дължимите суми от възложителя Столична община. Посочил е, че съгласно чл. 31, ал. 2 от договора на изпълнителя се заплаща 50% от цената по чл. 5, ал. 1 за километър маршрутен пробег, като в чл. 5, ал. 3 са регламентирани условията за промяна на цената на километър маршрутен пробег. Позовавайки се на заключието на приетата съдебно – счетоводна експертиза, решаващият съдебен състав е установил, че за месеците юни и юли 2012г. изпълнителят е осъществил възложения превоз на пътници – пробег общо 77 162,144 км, като след извършени плащания неизплатената сума за месец юни и юли е 42 593,51 лв.
След тълкуване на чл. 5, ал. 3 от договора съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че волята на страните е определената в чл. 5, ал. 1 от договора цена да се променя автоматично в трите хипотези, регламентирани в чл. 5, ал. 3, като всяка от тях е самостоятелна и независима от останалите. Констатирал е, че за процесния период е налице хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 – обявен от НСИ размер на инфлацията за предходната година, което води до изменение на цената по ал. 1 със съответния инфлационен процент. Достигнал е до извода за липсата на сключване на писмен анекс по реда на чл. 43 поради наличие на обективирано в договорна клауза съгласие за индексиране на цената и начин за определяне новия размер на възнаграждението. Приел е, че в чл. 5, ал. 3 от договора са изброени различни и независими икономически параметри, като не е договорена само една хипотеза за изменение на цената – при едновременно проявление и на трите условия. Констатирал е, че с оглед значителната продължителност на действие на договора /8 години/ и неговия предмет /автобусен превоз на пътници/, волята на страните да уредят хипотези, при които договорената първоначална цена ще бъде променяна, като първата от тях е отчетената инфлация, е ясна, логична и икономически обоснована. Според решаващия съдебен състав неоснователно е възражението, че тълкуването от първоинстанционния съд на чл. 5, ал. 3 е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, регламентираща задължението за точно и добросъвестно изпълнение на договора. Изложил е съображения за липсата на противоречие с принципа на добросъвестността и неоснователно обогатяване на изпълнителя, тъй като с договорения компенсаторен механизъм, предвиждащ три отделни хипотези на промяна в цената, отчитащи различни икономически процеси, се запазва равностойността на престациите и изменението на цената е резултат от настъпило изменение в цената на парите или в стойността на услугата.
Въззивната инстанция е приела за преклудирано изложеното за първи път в писмената защита на Столична община оплакване за неправилно определяне на индексираната цена в чл. 5, ал. 3, предвид начина на изчисляване на инфлационните индекси, като е констатирала, че същото е следвало да бъде направено в отговора на исковата молба, тъй като касае тълкуването на договорения механизъм на промяна на цената, описан в исковата молба.
Счел е за неоснователни възраженията за погасителна давност поради неизтекъл тригодишен давностен срок към момента на подаване на исковата молба /23.06.2015г./ и ненастъпил падеж на вземането за възнаграждение за месеци юни и юли 2012г. с оглед договореното в чл. 5, ал. 2, че най – късната дата за заплащане на цялата дължима сума за месеца е 20 – то число на следващия месец.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Отговорът на първия процесуалноправен въпрос относно възможността в писмената защита да бъдат излагани съображения, свързани с установяване неправилността на обжалваното съдебно решение, се съдържа в т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК, съгласно която във фазата на устните състезания предявяването на нови искания, въвеждането на твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. По време на устните състезания страните разполагат с процесуалната възможност да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни изводи във връзка със спорното право. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с приключили фази на производството – не могат да въвеждат нови искания, нито да представят нови доказателства, дори същите да са във връзка с поддържаното им становище по време на исковия процес. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия – при фактическа и правна сложност на делото. Писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ГПК не следва да се тълкувана разширително и представянето на писмена защита не представлява връщане на приключилата вече фаза на съдебното дирене.
В настоящия случай, в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, въззивният съд е счел за преклудирано изложеното за първи път в писмената защита на касатора оплакване за неправилно определяне на индексираната цена по чл. 5, ал. 3 от договора, предвид начина на изчисляване на инфлационните индекси. Обсъждането на ненаведен в преклузивните срокове за подаване на въззивна жалба довод би бил процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК. Наличието на задължителна съдебна практика и съответствието на въззивното решение с нея налага извода, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на материалноправния въпрос, свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не е изпълнено визираното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация. По смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, за да обоснове допускането на касационния контрол материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяване с практиката и закона, а не до преценка на приетата по делото фактическа обстановка. В настоящия случай това изискване не е изпълнено, тъй като поставеният от касатора въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически и се отнася до съдържанието и преценката на клаузите на процесния договор. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С цитираните и приложени влезли в сила решения на Софийски апелативен съд са отхвърлени искове на превозвачи по сключени със Столична община договори от 2007г. за доплащане на цена за изминати километри за 2008г. с единствения мотив, че договорената възможност за промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишна инфлация, не се отнася за първата година от неговото действие, доколкото цената за тази година е определена от приетата оферта на изпълнителя. Съдебните състави са се аргументирали с обстоятелството, че уговорената в договорите индексация се отнася за последващи години, но не и за 2008г. като първа година от изпълнението на съответните договори за превоз на пътници.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 097,76 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474 от 28.02.2017г. по т. дело № 5643/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 2 097,76 лв. /две хиляди деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ – разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.