О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1048
София, 14.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 237 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. К. К. чрез младши адвокат Р, приподписана от адв. Б от АК – Смолян против решение № 308/13.06.2008 г. на Смолянския окръжен съд по въззивно гр.д. № 273/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд на Република България /публ. ДВ на 23.06.2009 г./, което значи, че не е отпаднала необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване. Общата предпоставка за селектиране изисква касаторът да се основава на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, независимо от това, дали същият въпрос има и принципно значение за правото.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и, като е потвърдил решението на Смолянския районен съд, ги е отхвърлил. Инстанцията по същество е приела, че собствеността на общия наследодател Х е недоказана, защото за имотите /горски и земеделски/ не са представени извлечения от емлячния регистър от 1949 г. Като се е позовал на §1, ал. последна на Окръжно № 649/1949 г. и Указ № 573/28.05.1949 г., е стигнал до извода, че щом не са декларирани , те не са притежавани, а са останали в собственост на държавата. Относно горските имоти съдът е приел, че собствеността не се установява и от списъка на горопритежателите на ревир „К”, с. М., защото те доказват само право на водопой и паша – липсва последващо плащане, чрез т. нар. „петинки”, нито снабдяване с крепостен акт.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът обуславя допускането на касационното обжалване с процесуално-правния въпрос за доказателственото значение на списъка на горопритежателите на ревира за собствеността върху горите и материално-правния въпрос за значението на декларирането на земеделските и горските имоти върху правото на собственост към 1949 г.
Въпросите имат пряко отношение за крайния извод на въззивния съд и резултата по предявените искове. Те, също така, видно от представените влезли в сила решения на съдилища от съдебния район на Смолянския окръжен съд, се разрешават различно.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ е безплатно, така че касаторът не дължи плащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разглеждане касационната жалба при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Държавна такса за разглеждане на касационната жалба не се дължи.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: