О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№544
София, 15.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 133 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Т. С. чрез адв. Б от АК – Плевен против решение № 586/03.11.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 791/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Л. И. Т. чрез адв. М от АК – Плевен е възразил, че касационната жалба и изложението са бланкетни, поради което не може да се даде аргументиран отговор по допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Изложил е съображения за законосъобразност на въззивното решение. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Плевенски районен съд, е признал за установено в отношенията между страните – бивши съпрузи, че апартамент, закупен с нот.акт № 172/1997 г. по време на брака им е изключителна собственост на мъжа. За да постанови този резултат, съдът е установил, че средствата, с които е закупен са лични на съпруга – получена цена от продажбата на друг негов имот, придобит преди брака.
Касаторът не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито се е обосновал по някакъв начин за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Преди разглеждане на касационната жалба, съдът следва да извърши първо преценка по чл. 288 ГПК за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За целта е нужно преди всичко да е изяснен въпроса /въпросите/, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде точно посочен, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая има единствено оплакване за неправилност – „несъгласие с тълкуването на чл. 19, ал. 2 СК, отм./. При това, доводите, че съвместният принос може да се изрази в труд и грижа за децата и работа в домакинството в случая нямат никакво отношение, защото съдът е изследвал и е установил пълна трансформация на лични средства на мъжа в придобития през 1997 г. недвижим имот.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Касаторът няма право на съдебно-деловодни разноски, а насрещната срана не е представила доказателства да е сторила такива, поради което суми по чл. 78 ГПК не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 586/03.11.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 791/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: