О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1210
София, 26.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 882 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Л. А. чрез адв. З от А. – Плевен против решение № 135/10.03.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 946/2008 г.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е осъдил на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ЗКПУ „С” с. В. да заплати на Д. Л. А. 1141,95 лв. обезщетение за ползване без основание на подробно описани недвижими имоти през стопанската 2004-2005 г.. Отхвърлил е иска за разликата до общо претендираната сума и за периода, обхващащ стопанските години 2002/2003 и 2003/2004. Отхвърлена е и претенцията за лихви, натрупани до датата на подаване на исковата молба.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти, като те са били ползвани от кооперацията – ответник през стопанската 2004-2005 г. Съдът е посочил, че за останалия исков период от време няма безспорни доказателства за каквито и да са действия от коперацията спрямо земите. Дължимото обезщетение е изчислено на базата на средния пазарен наем с помощта на съдебна експертиза. Относно обезщетението за забава въззивната инстанция е посочила, че пред подаване на исковата молба Д. А. не е канил кооперацията да му плати обезщетение, поради което и тя не е изпаднала в забава за присъденото по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обезщетение по-рано.
Повдигнатият от касатора въпрос за задължението на съда да обсъди всички релевантни за спора доказателсва е принципно значим, но в случая, свързан с оплакването за игнорирани свидетелски показания, той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните решения на ВКС, нито с правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Изрично в мотивите на обжалваното решение съдът е изложил съображения, че ангажираните гласни доказателства не установяват по категоричен начин, че именно кооперацията-ответник е ползвала имотите на А. Пасивната материално-правна легитимация е установена, но само за стопанската 2004/05 г. и въз основа на обсъдени от съда писмени доказателства.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 135/10.03.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 946/2008 г. по касационна жалба на Д. Л. А.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: