О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София,25.01 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1499 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „В” ООД, гр. С. чрез адв. Н против решение № 180/24.06.2009 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 249/2009 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и съдебно-деловодните разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение в обжалваната му част Хасковският окръжен съд е признал за незаконна и е отменил заповед № 081/ 03.10.2008 г. на управителя на „В” ООД, София, с която И. Р. И. е била дисциплинарно уволнена поради неявяване на работа за повече от 2 последователни дни –от 25.09.2008 г. до датата на уволнението.
Съдът приел за установено, че е налице забава на работодателя в изплащането на трудовите възнаграждения за август и септември 2008 г. За първия месец И. получила само авансово плащане, а пълната заплата била преведена на 25.09.2008 г. Трудовото възнаграждение за месец септември било получено на 27.10.2008 г.
На 26.09.2008 г. работникът отправил писмено заявление до работодателя, че едностранно прекратява трудовото правоотношение поради забава при изплащане на заплатите. Въззивният съд е приел, че договорът е прекратен на 27.09.2008 г., когато волеизявлението е стигнало до работодателя. Поради това и не би могло уволнение на друго основание в един по-късен момент.
Повдигнат е въпроса дали заповедта за уволнение, издадена след като вече трудовото правооотношение е прекратено на друго основание, е нищожна или незаконосъобразна. В случая, какъвто и да е резултата, това няма да се отрази върху крайния резултат по иска, а и не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с която се обосновава касатора.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се поставя още и материалноправния въпрос за момента, в който работодателят трябва да извърши плащане на трудовото възнаграждение, ако той не е определен в договора, но в предприятието има трайно установена за това дата. Позовава се на противоречива съдебна практика.
Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение на състав на Върховния касационен съд, защото по конкретното дело не е прието, че при „В” има фактически наложена с времето дата на превод на заплатите. Напротив, съдът е установил, а и касаторът не спори, че И. е получила заплатата си за месец август 2008 г. на два пъти – авансово и остатъка до пълния размер – на 25 септември, а заплатата за месец септември – с едно плащане и то, на 27 октомври. Това, безспорно, не сочи на „установена практика”.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 180/24.06.2009 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 249/2009 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и съдебно-деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: