О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1358
София, 02.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 980 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Н. К. Т. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат В гр. С. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 12 март 2009г по гр.д. № 2777/2006г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 06.04.2004г по гр.д. № 1644/2000г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете,предявени от Н. К. Т. срещу Ц. Г. Г. и срещу нейния съпруг В с правно основание чл.297 ал.1 ГПК за постановяване на решение заместващо окончателния договор на основание сключения предварителен договор за групов строеж между страните по делото от 24.08.1998г”
В изложението към касационната жалба се поддържа,че са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като материално правния въпрос,”обуславящ изцяло изхода на делото „- необходимо ли е в договор за групов строеж, който поради липса на нотариална заверка на подписите на участващите страни се приема за предварителен договор,страните изрично да са посочили че желаят да прекратят съсобствеността чрез доброволна делба въпреки че са посочили конкретните обекти на бъдещата сграда, техните бъдещи изключителни собственици и начина на участие на всяка от страните при изграждане на сградата- бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Освен това поради непълнота на правната норма на чл.192 ал.1 ЗТСУ /отм/ по въпроса дали в договора за групов строеж страните следва да уговарят предварително и начина за прекратяване на съсобствеността върху изградените обекти, нямало съдебна практика,с решението на ВКС би се постигнало точно приложение на закона и то би имало значение за развитие на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането е основателно.
По делото е безспорно,че страните са сключили договор,обозначен като” предварителен договор за групов строеж” от 24.08.1998г и че съобразно поетите задължения ответницата-собственица на УПИ * от кв.13 по плана на гр. С. м.”О” Ц. Г. Г. следвало да прехвърли на купувачката или участника в същия договор Н. К. Т. правото на строеж „ съответстващо на правото да построи за себе си 1 / 2 ид.част западно изложената половина на двуетажната жилищна сграда с разгъната застроена площ 346.кв.м. по утвърден архитектурен проект от 20.08.1998г от ТОА „О” срещу насрещното задължение на Н. К. Т. „.. да уреди и да извърши всички необходими постъпки и действия с които да осигури изпълнението на административните процедури ,изработването и утвърждаването на проектите, организирането и изпълнението на строителните работи на двуетажната жилищна сграда..”
В същия договор са били описани и обектите,които след построяване на сградата е следвало да станат индивидуална собственост на двете страни-източнопостроена част и западнопостроена частговорено е ползването на дворното място и най-същественото- финансирането на строежа. Съгласно т.4 от договора „Всяка от страните сама за себе си се задължава да осигури финансирането за построяване на своята част от жилищната сграда по т.2 и по т.3 със свои средства,с български материали и качество по БДС”.
По делото е безспорно и това че строежът е осъществен и че след сключване на договора с нот.акт № 12 от 03.02.1999г Ц. и В. Г. прехвърлили на Н. К. Т. собствеността върху 11 % ид.части от дворното място представляващо УПИ * от кв.13 по регулационния план на гр. С. м. „О”-т.е. към момента на построяване на сградата края на м. декември 1999г страните са били съсобственици върху дворното място.
Софийският градски съд с решението си е приел,че след като в предварителния договор не съществувала изрична клауза за доброволна делба на възникналата съсобственост по силата на приращението и върху сградата, така сключения договор не може да се квалифицира като предварителен договор за доброволна делба и за това искането за неговото обявяване за окончателен следвало да се отхвърли.
Вярно е твърдението че в тази насока практиката е противоречива- Р № 194 от 15.04.2004г по гр.д. № 438/2003г ВКС 2 Г. О., Р № 1694/94г , Р № 68 от 23.06.1968г ОСГК на ВС, Р № 169 от 07.04.1988г по гр.д. № 54/88г ВС 4-то Г. О..
Това налага допускане до касационно обжалване въззивното решение на Софийския градски съд,както на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ,така и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 12 март 2009г по гр.д. № 2777/2006г
ЗАДЪЛЖАВА Н. К. Т. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 209 /двеста и девет / лева в седмичен срок от получаване на съобщението.
Насрочва делото за 24 март 2010г, 9 часа за когато да се призоват страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: