О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1564
София,18.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1334 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 977 от 02.06.2009 година по гр.д. № 1147/2009 г. на Пловдивски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, предявен от Т. Х. Ш. от гр. П. против “П” Е. гр. В., за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3831,42 лева. Прието е, че трудовото правоотношение между ищеца Т. Х. Ш. и “П” Е. гр. В. е било прекратено от работодателя на 08.10.2008 г. на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ.волнението е било признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение по гр.д. № 3475/2008 г. на Пловдивски районен съд, с което е бил уважен като основателен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В шестмесечен период след прекратяване на трудовия му договор, работникът е останал без социално осигурен доход, поради което съдът е присъдил дължимото по чл. 225, ал.1 КТ обезщетение в размер на последното брутно възнаграждение, получено от работника преди уволнението му. Фактът на оставане на уволнения работник без работа е приет за установен въз основа на вписванията по трудовата книжка на ищеца, заверено копие от която е приложено по делото.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от “П” Е. гр. В.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като обуславящия изхода на делото въпрос: може ли да бъде установен по безсъмнен начин фактът на оставане на работника без работа след уволнението от копие на трудова книжка, в която е вписано прекратяването на трудовия договор, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложено е решение № 854 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2670/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. в което е прието, че представянето на извлечение от трудовата книжка, в което е отразен само трудовия стаж и датата на прекратяване на трудовия договор не съставлява доказателство за оставане на работника без работа в шестмесечен срок след уволнението. Ответникът по касационната жалба Т. Х. Ш. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 225, ал.1 КТ, съгласно която предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определен от закона срок след уволнението, като в тежест на страните е да установят всички факти, от които черпят изгодни за себе си правни последици. В съответствие с утвърдената практика е изводът, че в производството по иск с правно основание чл. 225, ал.1 КТ, в тежест на работника е да докаже, че е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, както и че този факт е установен от представеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца, която, съгласно чл. 347 КТ, съставлява официален удостоверителен документ за вписаните обстоятелства, свързани с трудовата дейност на служителя. В съответствие със закона и константната практика относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, в решението е прието, че доказателствената сила на отразените в трудовата книжка обстоятелства не е опровергана, поради което фактът на оставане на служителя без работа в периода след уволнението е установен по безсъмнен начин. Липсва противоречие между възприетите от съда изводи и тези в приложеното решение № 854 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2670/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че оставането на работника без социално осигурен доход не е доказано, когато от представеното извлечение на трудова книжка не може да се направи безсъмнен извод, че след последното вписване на прекратяване на трудовия договор не са извършвани последващи отразявания за постъпване на работа. Разгледаната хипотеза не е относима към фактите, въз основа на които въззивният съд е формирал изводите си в обжалваното решение – съдът е приел за установен факта на оставане без работа след констатация за липса на последващи вписвания на страницата от трудовата книжка на работника (страните № 2* на която последно е отразено прекратяването на процесното трудово правоотношение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 977 от 02.06.2009 година по гр.д. № 1147/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: