О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 02.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1601 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 213 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 314/2009 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 154 от 09.03.2009 година по гр.д. № 2124/2008 г. на Хасковски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. С. Д. от гр. Х. против П. г. по д. и строителство, гр. Х. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 86 от 23.09.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3561 лева. Прието е, че ищцата А. С. Д. е работела по трудов договор като учител – теоретично обучение към П. г. по д. и строителство, гр. Х. до 23.09.2008 г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 86 на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата.волнението е било извършено преди влизане в сила на щатно разписание от 25.09.2008 г., с което са се съкращавали длъжности от педагогическия персонал и без да бъде извършен подбор между всички учители, преподаващи съответния предмет, поради което съдът е приел, че работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор в нарушение на закона.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от П. г. по д. и строителство, гр. Х.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли въззивният съд да събере доказателствата, които първоинстанционния съд е допуснал, но не е събрал по делото е от значение за точното приложение на чл. 266, ал.3 ГПК и за развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличието на противоречива практика по въпроса въз основа на какво щатно разписание следва да бъде извършено прекратяване на трудовия договор – длъжностно или поименно, както и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ, а именно подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой от работниците му има по висока квалификация и се справя по-добре с възложената му работа. Приложени са съдебни решения, обективиращи съдебна практика, съгласно която работодателят може да упражни правото си по чл. 328, ал.1, т.2 КТ само след реално съкращаване на щата, както и противоречива съдебна практика по приложението на чл. 329, ал.1 КТ – съдебни решения, в които е прието, че извършването на подбор е въпрос, подлежащ на съдебен контрол както в частта относно формалното му извършване, така и в частта относно спазването на законовите критерии и съдебни решения, съгласно които преценката на работодателя за работата на включените в подбора е по целесъобразност, поради което съдът не разполага с правомощия да контролира правилността и.
Ответникът по касационната жалба А. С. Д. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за точното приложение на чл. 266, ал.3 ГПК е обуславящ изхода на делото, но не е от значение за развитието на правото, тъй като в конкретния случай съдът е съобразил трайно установената практика, че на събиране подлежат само доказателствата, относими към изхода на спора. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Преди да допусне тези доказателства обаче, въззивния съд извършва преценка доколко те са относими към правния спор. Когато доказателствата са без значение за изхода на делото, то въззивния съд не ги допуска само на това основание, без да изследва сочените от страната нарушения при събирането им от първоинстанционния съд. С определение от 25.02.2009 година, първоинстанционния съд е оттеглил определението си за допускане на икономическа експертиза със задача да изготви заключение има ли учебни предмети, които ищцата не е преподавала, които би могла да преподава и които са разпределени като лекторски часове, приемайки, че въпросът е неотносим към законността на уволнението и. Във въззивната жалба, подадена от П. г. по д. и строителство, гр. Х. заличаването на това доказателство е посочено като процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд. С определение от 01.07.2009 година, въззивния съд е оставил без уважение искането на въззивника за събиране на същото доказателство. Въпросът има ли учебни предмети, които ищцата не е преподавала, но би могла да преподава и които са разпределени като лекторски часове не е относим към предмета на спора, който е: извършено ли е реално съкращаване на щата, в кой момент и изпълнил ли е работодателят изискването за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, поради което отказът на въззивния съд да събере исканото доказателство е в съответствие с правилото за допускане на доказателства, които са от значение за правния спор.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ. Въпросът въз основа на какво щатно разписание следва да бъде извършено прекратяване на трудовия договор – длъжностно или поименно не е обуславящ изхода на делото. Действително, в мотивите на въззивното решение съдът е разграничил двата вида разписания, без да обоснове защо длъжностно разписание, в което са посочени длъжностите и щатните бройки за всяка от тях, не доказва извършено съкращаване в щата. Решаващите изводи на съда относно липсата на утвърдено съкращаване в щата към момента на процесното уволнение обаче са изградени въз основа на доказателствата, че между утвърденото на 03.09.2008 година длъжностно разписание и щатното разписание от 25.09.2008 г. се констатират несъответствие в наименованията на длъжностите, т.е. не може да се изведе категоричен извод за съкращаване именно на заеманата от ищцата щатна бройка, както и че действието на длъжностното разписание, утвърдено от директора на гимназията е обвързано от приемането на списък Образец 1, който е бил утвърден на 25.09.2008 година – чл. 12, ал.1 вр. с чл. 10, ал.1 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., изм. и доп., бр. 4 от 15.01.2010 г.
Не е обуславащ изхода на делото и въпросът подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой от работниците му има по висока квалификация и се справя по-добре с възложената му работа. Съдът е приел, че изискването за извършване на подбор е нарушено, тъй като подборът не е проведен между всички служители, изпълняващи трудови функции, идентични или сходни с тази за съкратената щатна бройка, без да изследва или да се позовава доколко е доказана преценката за квалификация или ниво на справяне с работата.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 314/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: