О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№183
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 1602/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. В. Р. и Л. В. Р.,двамата чрез адвокат С са обжалвали решението на Пловдивския окръжен съд от 18 юни 2009г по гр.д. № 1374/2008г,в частта в която като е отменено решението на Пловдивския районен съд от 14.03.2008г по гр.д. № 5458/2001г е постановено ново решение. С него Окръжният съд осъдил Н. В. Р. да заплати на Р. А. Л. от Израел сумата 9 389.92 лева ,а Л. В. Р. да й заплати сумата 4 694.96 лева,представляващи обезщетение за ползването без основание за времето от 05.04.1999г до 27.03.2007г на собственият й апартамент тип „А”, находящ се в гр. П. ул.”Б” № 2,заедно с избеното помещение и паркоместо № 2.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че решението на Пловдивския окръжен съд било недопустимо „… и поради това ВКС не обсъжда останалите доводи в касационната жалба относно неправилност на обжалваното съдебно решение…”
В останалата част от изложението са развити съображения за неправилност на въззивното решение и не са конкретизирани въпросите, които са били основните, съществените върху които решаващият съд да е изградил крайните правни изводи в противоречие с практиката на ВКС,на съдилищата или по тях да няма съдебна практика и това да е основание за постановяване на решение с точно приложение на закона и то да има значение за развитие на правото-т.е. не са конкретизирани основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1,т2 и т.3 ГПК. Приложени са решения на отделни състави на ВС и на ВКС,без да са посочени противоречия с постановеното от Пловдивския окръжен съд,решение.
Върховният касационен съд след проверка на посочените в изложението основания за допустимост до толкова до колкото могат да се извлекат от текста и за допустимост на съдебното решение,въобще,прие следното:
На първо място решението на Пловдивския окръжен съд е валидно и допустимо,което означава че са спазени процесуалния ред и условията за издаването му. То е издадено от надлежен тричленен състав на Пловдивския окръжен съд,който състав е бил при разглеждане на делото и в последното съдебно заседание. Предметът на делото съвпада с предмета на решението-претендирано обезщетение за ползването без основание на апартамент ,находящ се в гр. П. и за съответното паркоместо. При това не е допуснато нарушения след като пред въззивния съд е поискано увеличение на исковите претенции –от искове,предявени като частични в искове отнасящи се за пълния размер на исковия период-04.05.1999г до 28.03.2007г и това е допустимо. С Т. Р. № 1/2000г ВКС, ОСГК в т.9 е посочил:”Изменението на иска,изразяващо се в промяна размера на петитума му /увеличаване или намаляване/ или вида, но не предмета на търсената защита /преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно/ е допустимо пред въззивния съд”
По настоящето дело е разрешен един класически казус- присъдено обезщетение в полза на собственика на недвижимия имот,който ответниците по предявените искове са го ползвали без правно основание за определен период от време. Че ищцата се е легитимирала като собственик е било установено с влязло в сила решение на 12.01.2007г по гр.д. № 2398/2005г на ВКС 4А гр.отд. Безспорно е било и ползването на апартамента на първия етаж –апартамент тип „А” в жилищната кооперация находяща се в гр. П. ул.”Б” № 2 ,избено помещение и едно парко место,от двамата ответници Р. . Размерът на дължимото обезщетение е бил изчислен с помощта на вещо лице.
След като и в изложението към касационната жалба не е посочен кой точно материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото е бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, Върховният касационен съд не би могъл да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Основанията за допустимост по ГПК са различни от основанията за неправилност на обжалваното решение. Проверката за законосъобразността на съдебния акт на въззивната инстанция се извършва в един по-късен етап-тогава когато той е бил допуснат до касационно обжалване- и за уеднаквяване практиката по посочения въпрос, ВКС се произнася с решение по чл.290 ГПК.
Конкретният случай не е такъв. Посочени са и са приложени решения,които нямат пряко отношение към конкретното дело- Р № 1* от 22.8.1952-„Изтекли лихви до предявяване на иска могат да бъдат присъдени само ако има предявен иск за тях”
В Р № 426 от 14.05.2009г по гр.д. № 308/2008г ВКС 1 Г. О става въпрос за обявяване нищожност на ипотека и разрешен спор за нищожност на вписването на договор за ипотека.
„Недопустимо е съединяването на исковото производство по чл.155 ал.1 ТЗ с охранителното производство по ликвидация на дружеството по чл.156 ТЗ”-се сочи в Р № 741 от 22.02.2002г на ВКС 5то гр.отд.
Или-„Задължението по договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка е неделимо”-в Р № 1128/82г ВС 1 Г. О. и т.н.
Следователно,не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1,т.2 или т.3 ГПК и искането за допускане до касационно обжалване решението на Пловдивския окръжен съд,следва да се остави без уважение.
По изложените по – горе съображения,Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 18.06.2009г по гр.д. № 1374/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: