О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
София,.14.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 761 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.12.2008 година по гр.д. № 3837/2006 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 01.08.2006 г. по гр.д. № 10906/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. И. Г. от гр. С. против А. “Е”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 0* от 30.09.2005 г.; за възстановяване на заеманата длъжност “начален учител” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1195,04 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, т.4 КТ, поради завършване на определената с трудовия договор работа. Прието е, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата Д при наличие на предпоставките на посоченото в заповедта за уволнение основание – след завършване и приемане на работата, възложена на служителката по трудов договор от 01.07.2005 г., сключен при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ, съгласно който Д. Г. се е задължила да изпълнява длъжността технически ръководител за обработка на счетоводния архив на предприятието за периода 1980 г. – 1996 г. и архива на “Л” за периода 1960 г. – 1982 г. Прието е, че въведения от ищцата довод за незаконност на уволнението, предвид сключване на срочния трудов договор при крайна нужда и принуда, е неоснователен с оглед липсата на доказателства за заплаха, осъществена от страна на работодателя или за сключване на договора при условията на крайна нужда.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. И. Г.. Поддържа се, че въззивният съд е формирал изводите си в нарушение на чл. 68, ал.1, т.2 КТ, по прилагането на който текст липсва съдебна практика, предвид което въпросът за точното му приложение е от значение за развитието на правото. Въведени са доводи и за неточно приложение на чл. 127, т.4 КТ.
Ответникът по касационната жалба А. “Е”гр. София счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3837/2006 година.
По повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 68, ал.1, т.2 КТ е налице трайно установена съдебна практика, в съответствие с която е и обжалваният съдебен акт. Съобразно установената практика, съдът е приел, че преценката за валидно сключен договор по чл. 68, ал.1, т.2 КТ се извършва според естеството на уговорената между страните престация; че договорът по чл. 68, ал.1, т.2 КТ се сключва с оглед извършване на определена работа, която не се осъществява постоянно от предприятието работодател; работа, която не е част от обичайния трудов процес, поради което с приключването и отпада необходимостта от съответните трудови функции; че условие за законност на уволнението по чл. 325, ал.1, т.4 КТ е да е настъпил фактът на завършване на работата, а при спор за законност на уволнението, този факт е предмет на установяване в съдебния процес. В съответствие с утвърдената практика, основания за промяна на която не са налице, съдът е приел, че обработката на счетоводния архив на предприятието за определен минал период не е част от обичайния трудов процес, свързан с предмета на дейност на работодателя, поради което с приключване на работата, за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовия договор с изпълнителя на работата на основание чл. 325, т. 4 КТ.
Липсват основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въведения с изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 127, т.4 КТ относно задължението на работодателя да осигури на работника длъжностна характеристика, екземпляр от която да му връчи при сключване на трудовия договор. Въпросът не е съществен за изхода на делото, тъй като евентуално допуснато нарушение на чл. 127, т.4 КТ няма отношение към законността на уволнение, извършено на основание чл. 325, т.4 КТ. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.12.2008 година по гр.д. № 3837/2006 година на Софийски градски съд, ІІ “б” въззивен състав на гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: