О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 183 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Ч. против решение от 25.04.2008г., постановено по гр.д. № 197/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 28.12.2007г. по гр.д. № 278/2007г. на С. районен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на М. Н. /Наумов/ Ч. притежават правото на възстановяване на собствеността върху нива от 1,7 дка в м. “З” и ливада от 0,8 дка в същата местност и двете в землището на с. А..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че не е доказано правото на собственост на наследодателя й М. Н. /Наумов/ Ч. , починал на 16.04.2000г., защото от 1942г., от който момент се установява, че е установил владение до колективизацията, започнала в с. А.. не е изтекъл изискуемият се от чл. 34 от ЗД /отм/ 20-годишен срок.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е свързан с възможността прекия наследодател на ищцата да присъедини към своето владение от 1942г. и владението, което е упражнявал неговия наследодател Н, починал на 28.04.1962г. Касаторката обосновава допускането до касация с това, че разрешаването на този съществен материално правен въпрос, касаещ предпоставките за присъединяване на владението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Общинска служба “З” не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос касае приложението на чл. 82 от ЗС. В казуса, предмет на предявения иск, тази норма е неприложима поради следното: По делото е установено, че земите са декларирани в емлячния регистър от 1929г. на името на братя Т други К. Н. , между които и Н. К. Ч. , починал на 1962г. Тоше, Н. и И. са трима братя – синове на К. Т. Н. , починал 1944г. . Между тях обаче няма доказателства да е извършена делба и Н. да е придобил в индивидуална съсобственост двата процесни земеделски имот. Дори да се приеме, че той е установил самостоятелно владение върху двата имота, то неговия син М. не е единствен негов наследник, поради което не може да присъедини самостоятелно към своето владение това на баща си. Отделно от това Н. Ч. е починал 1962г. и дори да се приеме, че приживе той е предал двата имота на сина си М. /което не се доказва, то М. е роден 1927г. и към 1942г., когато касаторката твърди, че той е получил владението, е бил на възраст 15 години. Съгласно чл.1 от Закона за Настойничеството /ДВ бр. 67/27.03.1890г./, пълнолетие се навършва на 21 година. До този момент настойник на не навършилия пълнолетие син е баща му. Нормата на чл. 15 от ЗД /отм/ постановява, че давност не тече между деца и родители докато последните упражняват родителските права. Следователно за времето до 1948г. /когато М. Ч. пълнолетие/ той не е могъл да владее за себе си по отношение на баща си Н, който е имал пет деца и не е могъл да владее само за сина си М. По изложените съображения, въпросът за присъединяването на давността на бащата Н. към тази на сина М. до колективизацията не обуславя изхода от спора. Този въпрос е ирелевантен, поради което не е налице условието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Затова съдът не обсъжда наведеното основание за допускане до ксация по т.3 от същия текст.
Или в обобщение формулирането на въпрос, който е неотносим към казуса, предмет на иска е основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.04.2008г., постановено по гр.д. № 197/2008г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: