О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 05.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4159 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. Д. против решение № 332/28.05.2008г., постановено по гр.д. № 304/2008г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решението, постановено по гр.д. № 157/2006г. Районен съд-Златоград. С последното е признато за установено по отношение на касатора М. Б. Д., Д. М. П. и Е. А. Р. , че В. И. Ц. е собственик по наследство и давностно владение на 1/5 ид.ч. от имот от 70 кв.м., съставляващ част от имот 818 ведно с построените в него гараж-магазин, 1/5 ид.ч. от втория етаж и правото на надстрояване, който ПИ заедно с имот 817 образуват съсобствен парцел ****Х-818,817 от кв. 119 по плана на гр. Н., целият с площ 720 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че имота е принадлежал на общия наследодател на страните И, починал на 11.09.1961г. След неговата смърт съществуващата в имота стара жилищна сграда, състояща се от четири стаи се ползвала от децата му, всяко от които имало отделна стая. Старата къща била съборена от ответница М. Д. и към м. март 1996г. е констатирано, че той е започнал изграждането на новата жилищна сграда с гараж-магазин на първия /партерен/ етаж/ без строителни книжа и след констатации на органите по строителен контрол се е снабдил с такива.становено е, че ищецът, като строител е участвал в изграждането на новата жилищна сграда и ползва помещение от 16 кв.м. от приземния етаж, което отдава под наем като магазин за продажба на гуми. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ответника М не е могъл да придобие по давност собствената на ищеца 1/5 ид.ч. и правото на надстрояване над втория етаж, тъй като не са доказани елементите на владението и изтичане на изискуемия от закона десет годишен срок.
В касационната жалба не се формулира основен материално правен, или процесуален въпрос. В изложението към нея се поставя въпроса от кога започва да тече придобивната давност за правото на надстрояване. Излага становище, че началния момент е от предприемане на действия по реализиране на правото на строеж, като в подкрепа на това становище представя решение № 808/24.03.1972г. по гр.д. № 319/1972г. на І гр.о. на ВКС. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с това решение и с решение № 304/04.V.1995г. по гр.д. № 75/1995г. на І г.о. на ВС, съгласно което претенциите на сънаследника към наследника, който е установил владение не опорочават владението. Предвид изложения довод и представените решения на ВС, съдът приема, че касаторът се позовава на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и това по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на посочения по-горе въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба въпрос е съществен, тъй като ответника се е позовал на придобивна давност и момента от който тя тече е от значение за крайния изход от спора. Този въпрос обаче не е решен от въззивния съд в противоречие с трайната практика по чл. 79 от ЗС. Действително началния момент от който започва да тече придобивната давност за правото на строеж е от момента, когато са предприети действия по реализирането му. Касаторът обаче е започнал да строи без строитени книжа и със съставяне на констативния протокол от органите по строителния контрол е прекъснато течението на давността, а от датата на одобряване на архитектурния проект – 08.08.1996г. до предявяване на иска – 06.07.2006г. не е изтекла нова десет годишна давност. Основният мотив на въззивният съд, за да отхвърли иска не е само този, че не е изтекъл изискуемият се десет годишен срок, а това, че ищеца реално ползва помещение от новата сграда, като реализира граждански плодове от него. От това следва, че касаторът, нито е бил във фактическа власт на целия имот, нито го е считал изцяло свой, т.е. не са доказани субективния и обективния елемент на владението. Действията на ищеца не се изчерпват само с претенции за имота, но се изразяват и в реално упражнявана власт върху част от него. Страните спорят за правото на надстрояване, което за втория етаж е реализирано в хода на процеса, а над него не е реализирано. Представените с касационната жалба решения на ВС са част от трайната практика на ВКС, но те са неприложими към предмета на спора с оглед установената фактическа обстановка. Затова не обуславят допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 79 от ЗС за имоти в регулацията и отношенията между сънаследници във връзка с владението на тези имоти. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 332/28.05.2008г., постановено по гр.д. № 304/2008г. на Смолянски окръжен съд по жалба вх. № 2860/25.06.2008г., подадена от М. Б. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: