О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 26.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3953/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. К. К. против решение № 561 от 03.06.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 2840/24.08.2007г. по гр.д. № 6784/2006г. на Варненски РС и вместо това е постановено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, родителските права по отношение на роденото на 04.08.1996г. от брака дете К са предоставени на майката Р. С. П. , определен е режим на лични отношения на детето с бащата Х. К. К. всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч. в петък до 19 ч. в неделя с преспиване, първите пет дни от коледната и пролетната ваканция и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. Ползването на семейното жилище е разпределено между двамата съпрузи.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че и двамата съпрузи не са изпълнявали в различна степен и насока брачните си задължения, дефинирани като изискуемо поведение в нормата на чл. 15 от СК – взаимно уважение, общи грижи за семейството и вярност, поради което и признал обща вина за разстройството на брака. По отношение на упражняването на родителските права, съдът е приел, че и двамата родители имат добри родителски качества и възможности да обезпечат материалните нужди на детето и да бъдат подпомагани от свои близки, но е предоставил детето на майката, като се е съобразил с изразеното от него желание пред съда да живее с нея, привързаността му към нея, това, че се чувства пренебрегнато от бащата и е настроено негативно към него. За да се преодолее този негативизъм у детето, съдът е определил широк режим на лични отношения.
Според касатора, основният материално правен въпрос, който следва да се разреши е по приложението на нормата на чл. 106 от СК – въз основа на какви законови критерии следва да се предостави упражняването на родителските права. Обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, защото решението противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС – ПП-1-74 р.-ІІ. Формулира и съществен процесуален въпрос – необходимостта събраните доказателства да се обсъждат по отделно и в съвкупност, което не е сторено, според жалбоподателя и с това е нарушена задължителната практика на ВКС.
Относно вината, счита, че в противоречие с трайната съдебна практика, съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, което е в противоречие с трайната съдебна практика.
Ответницата по касация счита позоваването на ПП №1-74 бланкетно, поради което моли касационната жалба да не се допуска до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос по приложението на критериите за предоставяне на родителските права по чл. 106 от СК е съществен, до колкото обуславя крайния извод кому от двамата родители да се предоставят родителските права върху детето. Той обаче не е решен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС – ПП-1-74, тъй като в него изрично е посочено, че решението по този въпрос следва да се основава на интересите на детето, преценени с оглед конкретни критерии, които обаче се преценяват в съвкупност и с оглед конкретните обстоятелства. Съдът се е позовал на социалните доклади и на тройната СПсЕ, за да приеме, че и двамата родители имат сходни личностни характеристики и добри родителски качества, макар и да имат различен подход към детето при реализирането им. Бащата възпитава по умело в дух на ред, отговорност, съпричастност към общото, изисква от сина си и контролира спазването на изискванията. Майката внася топлота, нежност, обич и обгрижване, като е по-склонна към компромиси, предпазва го от трудности и така го лишава от необходимостта да изгради у себе си качества да ги преодолява.. При тези личностни характеристики и модел на родителско поведение, съдът е зачел мнението на детето, което е било на 12 години /сега почти на 13 г./ и е изразило желание да живее при майка си.. Вярно е, че е констатирана манипулация от страна на майката върху детето в отношението му към бащата, но предвид изключително обтегнатите отношения между детето и бащата, невъзможността дори да се реализира режима за лични отношения между тях със съдействието на Дирекцията за закрила на детето, обстоятелството, че детето е все още малко и достатъчно разстроено от развода на родителите си, съдът приема, че е отчетен интереса му от въззивният съд, който е основният законов критерий, възприет и от задължителната съдебна практика – ПП-1-74,р.ІІ. Преценката на всички критерии, анализирани в него е обща и с оглед конкретните обстоятелства по случая, поради което не може да се приеме, че това постановление на пленума е нарушено. Съдът е отчел интересите на детето и нуждата от прилагане на родителския подход и на бащата, определяйки широк режим на лични отношения между него и детето, който да балансира възпитателските методи на майката. Спазването му би имало положително влияние върху възстановяване на разстроените отношения между бащата и детето, за изграждане и укрепване на мъжкия модел на поведение съобразно полът на детето и реализиране на добрите родителски качества на бащата, а неспазването му би било основание за промяна на родителските права на основание чл. 106, ал.5 от СК.
Съдът не е нарушил задължителната съдебна практика, изискваща обсъждане на всички събрани доказателства и доводи, защото изброените в касационната жалба доказателства са обсъдени от съда. Той обаче не е длъжен да основе решението си на всички, а само на относимите, като в тази връзка право на съда е да не възприеме заключение на експерти, като се обоснове. Въззивният съд е обосновал защо не възприема заключението на психиатричните експертизи, според които по-добри родителски качества с оглед изграждане характера на детето би имал бащата, като се е позовал па предпочитанията на детето и отчитане на отношенията между него и бащата и влиянието на развода на двамата родители върху него. В този смисъл задължителната съдебна практика не е нарушена при обсъждане на доказателствата.
Или в обобщение, първия поставен материално правен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС, респективно на ВКС, поради което не е налице наведеното основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Относно въпросът за вината за развода, повдигнат с жалбата, касаторът не сочи конкретно на коя задължителна практика и с какви мотиви решението на въззивният съд й противоречи. Съдът е анализирал и двете групи свидетелски показания, установяващи поведението и на двамата съпрузи по време на брачния им живот и въз основа на тях е приел, че всеки от тях е нарушил брачните си задължения за взаимно уважение, обща грижа за семейството и съпружеска вярност, съставляващи дължимото поведение, съгласно чл. 15 от СК, поради което е постановил съвместна вина и на двамата съпрузи. При формиране на този извод, съдът не установява нарушение на задължителната практика на ВС, респективно ВКС, поради което и по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Х. К. К. против решение № 561 от 03.06.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: