4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 15.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1594/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. Ц., срещу решение № 440 от 09.12.2014 г. по в.гр.д. № 666/2014 г. на Окръжен съд- Добрич. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят подържа, че въззивната инстанция не се е произнесла по подадените от него молби, извършил е делба на имоти, чиято собственост не е доказана, тълкувал е превратно разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗН. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ “Съществува ли правно основание чрез ирелевантно тълкуване на чл. 69, ал.2 ЗН наследствени недвижими имоти и финансови активи да се разделят на погасяеми и непогасяеми в лева с цел последните да бъдат преклудирани в полза на една от страните”. 2/” Кое е правното основание, без същинска делба по чл. 18 ЗЗД, сънаследник, чрез симулативна сделка, да продава наследствен имот, а при наличието на условия сделката да бъде определена като нищожна, съгласно чл. 75, ал.2 ЗН, да последва поставянето й в дял на изключителна собственост”. 3/ “Съществува ли правно основание, по което постановено от самоотвел се съдебен състав при неотстранена порочност решение да може да бъде определено като влязло в сила, при наличие на части от него, предмет на съдебен спор в по- горна инстанция”. 4/ Законосъобразно ли е нефигурираща в имотния регистър като собственост на наследодател или наследник, построена от баща и син през 1974 г. временна и сезонна постройка от 36 кв.м да бъде разглеждана и оценявана като реализация на отстъпено и изплатено още през 1986 г. право на строеж, понастоящем последното оценено като част от стойността на постройката, и същевременно с кратно по- висока цена”. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед създаване и уеднаквяване на съдебната практика.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Г. С. Д. и Д. И. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 27 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 4275/2010 г. на Районен съд Добрич, с което по реда на чл. 353 ГПК са разпределени между съделителите допуснатите до делба недвижими имоти. В дял на Г. С. Д. и съпруга й Д. И. Д. съдът е поставил имот с идентификатор 72624.623.578.1.7, представляващ апартамент в [населено място], [улица], вх.А, ет2, ап.3, ведно принадлежащите към него избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с пазарна цена 83 000 лв. В дял на съделителя В. С. Ц. е поставен имот с идентификатор 53120.505.182.1, представляващ сграда с площ 36 кв.м, находяща се в [населено място], общ. Б., ведно с право на строеж в ПИ с идентификатор 53120.505.180 с площ 512 кв.м, с пазарна цена на сградата 12 600 лв. и на правото на строеж 24 500 лв. За уравнение на дяловете Г. С. Д. и Д. И. Д. са осъдени да заплатят на В. С. Ц. сумата 13 833 лв., а В. Ц. е осъден да заплати на Г. и Д. Д. сумата 18 300 лв.
Данните по делото са, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба между Г. С. Д., Д. И. Д. и В. С. Ц. по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 със застроена площ 113 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет.2, при права 1/6 ид. част за Г. Д., 4/6 ид. части общо за Г. Д. и съпруга й Д. Д., и 1/6 ид. част за жалбоподателя В. Ц.. Само между съделителите Г. Д. и В. Ц. е допусната делба на сграда с площ 36 кв.м, находяща се в [населено място], общ. Б., ведно учреденото право на строеж върху ПИ с идентификатор 53120.505.182 с площ 512 кв.м, общинска собственост, в който е построена, при равни права- по ? ид. част. Предмет на иска за делба е била и двуетажна вилна сграда със застроена площ 52 кв., построена в същото дворно място, но по отношение на нея искът е отхвърлен с решение на ВКС по гр.д. № 2227/2013 г. на І г.о., като е прието, че същата е собственост на съделителя В. Ц. и съпругата му С. Ц., тъй като е построена от двамата през време на брака им на основание извършена разпоредителна сделка с правото на строеж от бащата на В. Ц..
За да потвърди първоинстанционното решение относно избрания способ за извършване на делбата и конкретното разпределяне на допуснатите до делба имоти между съделителите, въззивният съд е посочил, че при допуснати до делба два недвижими имота съществува възможност всеки от съделителите да получи своя дял в натура, съобразно изискването на чл. 69 ал.2 ЗН. Двата имота съществено се различават по площ и стойност, като същевременно са различни и частите на отделните съделители, поради което е налице невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК и съсобствеността следва да бъде прекратена чрез разпределяне на делбените имоти. Като взел предвид, че съделителите Г. и Д. Д. притежават общо 5/6 ид. части от апартамента, както и че в дворното място в [населено място] жалбоподателят и съпругата му притежават в режим на СИО двуетажна вилна сграда със застроена площ 52 кв.м, съдът е приел, че апартамента следва да бъде разпределен в дял на съпрузите Г. и Д. Д., а сградата със застроена площ 36 кв.м в [населено място], ведно с правото на строеж върху цялото дворно място, следва да бъдат поставени в дял на жалбоподателя В. Ц..
Въпросите, поставени в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, са неотносими към предмета на обжалваното решение и като цяло – към предмета на делото във втората фаза на делбата, поради което не удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнасял относно “разделяне на недвижими имоти и финансови активи на погасяеми и непогасяеми в лева”, а от изложените в касационната жалба доводи не става ясно какъв смисъл влага в този въпрос касатора и каква е връзката му с обжалваното решение. Направеният от съдията- докладчик в първата инстанция отвод от разглеждане на делото е във фазата по извършване на съдебна делба, и няма никакво отношение към влизане в сила на решението по допускане на делбата. Неверно е твърдението, че решението по допускане на делбата неправилно е третирано като влязло в сила преди да е приключило производството по обжалването му в отделни негови части пред по- горна инстанция. С разпореждане от 02.12.2013 г. съдът е насрочил делото за открито съдебно заседание, след като е констатирал, че решението по допускане на делбата е влязло в сила на 18.10.2013 г., на която датата е постановено решение № 202 по гр.д. № 2227/2013 г. на ВКС, І г.о., с което процесуалният ред за обжалване на решението е изчерпан. Въпросите за действителността на разпоредителната сделка, извършена от един наследник с идеални части от сънаследствения имот, за собствеността и основанието за придобиването на сградата от 36 кв.м, са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата и не могат да бъдат пререшавани във фазата по ликвидиране на съсобствеността. Това решение е задължително за съда и за страните по въпросите между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви права следва да се извърши делбата, и във втората фаза на делбата съдът не може да приеме нещо различно.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440 от 09.12.2014 г. по в.гр.д. № 666/2014 г. на Окръжен съд- Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: