ОТНОСНО: прилагане на ЗДДС
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …/ 17.02.2012 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Регистриран сте като упражняващ свободна професия и имате сключен договор от 04.12.2012г. за предоставяне на услуги на МА за ……………….., секретариатът на която е разположен в държава домакин Австрия. На 05.12.2011г. е подадено заявление за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС и на 09.12.2011г. е подписан Акт за регистрация на основание чл.97а, ал.2. За първия данъчен период няма получени суми и е подадена декларация с нулеви стойности.
В месеца, в който е получена авансова сума по договора, са възникнали следните трудности:
За документиране на доставката следва да се издаде фактура с реквизити по чл.114, ал.1 от ЗДДС, като данък не се посочва съгласно чл.113, ал.2 от ЗДДС предвид регистрацията по чл.97а. От друга страна МААЕ не е със статут на данъчно задължено лице и съгласно чл.22 от Общите условия за договорености, МААЕ сключва всички договори с контрагенти от Европейската общност, като МААЕ е освободена от ДДС на територията на Европейския съюз в съответствие с чл.151 на Директива 2006/112/ЕС. Следователно не може да се издаде фактура с основание за неначисляване „ДДС подлежащ на самоначисляване и дължим от получателя, съгласно чл.96 от Директива 2006/112/ЕО”.
Предвид гореизложеното, правилна ли е регистрацията по ЗДДС на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС. В случая получателят е данъчно незадължено лице, за което не е установено да разполага с ДДС номер.
Ако регистрацията е извършена неоснователно, може ли да се подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС на основание чл.108, ал.1, т.4, тъй като не са налице нито основания за регистрация по чл.97а, нито за задължителна регистрация по чл.96. Лицето е декларирало, че не желае регистрация по избор почл.100 от ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
На основание разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските доставчици на услугиследва да се съобразятс правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя.
Съгласно член 18, пар.1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
– когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
– когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Съгласно член 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Считаме, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните по доставката търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Съгласночл.97а от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Предвид гореизложеното, след като предоставяте услуги на данъчно незадължено лице / чл.21, ал.1 от ЗДДС/, за Вас нормата на чл.97а няма да е приложима.
Видно от изложеното във Вашето писмо, Вие не желаете да останете регистрирано по ЗДДС лице.
В този смисъл, Вие можете да прекратите регистрацията си по ЗДДС, тъй като няма да извършвате доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС, тъй като клиент е данъчно незадължено лице. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за лице, регистрирано на основание чл.97а, основание за дерегистрация по избор възниква, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.
Следователно, след като сте регистриран на основание чл. 97а, може във всеки един момент да се дерегистрирате по избор, стига за Вас да не са налице основанията за задължителна регистрация / например по чл.96 от ЗДДС/.
‘