Относно: Прилагане на разпоредби на ЗДДС във връзка с неустойка.
Във връзка с постъпило запитване вх. № …../11.06.2014г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. …………., Ви уведомявам:
Представена е следната фактическа обстановка: Дружество е главен изпълнител по договор за СМР на обект: „Общностен център за деца и семейства в Община М………“. Договорът е сключен с община М…………. Окончателната проверка и плащания на актовете за СМР се извършват от МТСП. В изпълнението на договора е допуснато закъснение. Съгласно договорът се дължи обезщетение за вреди в предварително уговорен размер.
От дружеството са изготвени документи, съгласно ЗДДС – протокол за свършената работа и фактура-оригинал за плащане на извършената работа. Установено е, че дружеството е изготвило неправилно фактурата, след което е извършено анулиране и е съставена нова фактура, съставена вярно съгласно ЗДДС.
От МТСП е изпратено писмо до дружеството, в което се иска първо да се плати неустойката за закъснение, изчислена върху сумата на договора със ДДС /което противоречие на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/ и после министерството да извърши плащането по фактурата.
Въпросите, които се поставят са:
1. Върху коя стойност трябва да бъде начислена неустойката по договор – стойността без ДДС или стойността с ДДС?
2. Как трябва да се оформи документално и къде да бъде отразена неустойката по договора?
Тъй като към запитването не е приложен договор и предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
Първи въпрос: Въпросът относно стойността върху която следва да бъде начислена неустойка по договор /стойност без ДДС или стойност с ДДС/ има характер на правна консултация и не е свързана с прилагане на данъчното и осигурително законодателство, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.
Втори въпрос: Ако обезщетението е съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно уговорена е като неустойка, тогава същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател.
Неустойката, дължима във връзка с неизпълнени задължения по договор нямат характера на доставка, когато същите са дължими от доставчика.
За извършената доставка на услуга Вашето дружество следва да се издаде фактура с данъчна основа определена по реда на чл. 26 от ЗДДС. В случая данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Възнаграждението определено между страните по договора не се променя. В случая ще са налице две насрещни вземания. Съгласно чл. 103 от Закона за задълженията и договорите когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Обстоятелството, че между тях може да се извърши прихващане (приспадане) не влияе на техния характер, съответно на данъчното им третиране.
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитирания законов текст неустойката не е елемент от данъчната основа на доставката, поради което не дава отражение при определяне на данъчната основа.
Предвид горното ако в случая дължите неустойка за забава на доставката данъчната основа на доставката, която вие сте фактурирали на Вашия контрагент не трябва да бъде намалена.
Съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
‘