ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ.
По отношение на първият въпрос при деклариране по реда на чл. 54 от ЗМДТ на автомобили, закупени от страни-членки на ЕС, какъв документ следва да се приложи към декларацията, изразяваме следното становище:
От 01.01.2007 г. търговският обмен между страните – членки на ЕС не се оформя като внос и износ, а като вътреобщностни придобивания и вътреобщностни доставки, в резултат на което при внасяне на стоки на територията на страната не се осъществява митнически контрол. За доказване на собствеността върху придобито встраните – членки на ЕС моторно превозно средство може да се изисква представянето на договор за прехвърляне на правото на собственост върху превозното средство /договор за покупко-продажба и др./. В производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език, се представят с точен превод на български език, извършен от заклет преводач /чл. 55, ал. 1 от ДОПК/.
По отношение вторият въпрос – дължи ли се данък при придобиване на имущество при внос на употребявани автомобили от страни-членки на ЕС, изразяваме следното становище:
По силата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Законът за местните данъци и такси има териториално ограничено действие, което се простира на територията на страната.
Правно релевантно обстоятелство при облагането с данък е придобиването на имуществото /моторното превозно средство/ да се е осъществило на територията на страната.
Когато правото на собственост върху превозното средство е преминало върху придобиващия извън територията на страната, т.е. придобиването се е осъществило извън пределите на действие на българския закон, МПС като правило не подлежи на облагане с данък при придобиване на имущества по ЗМДТ.Това се отнася както до новите, така и до употребяваните превозни средства.
В отговор на третият въпрос – по какъв начин ще се пристъпва към принудително събиране на общински вземания за ДНИ и ТБО и какъв ще е реда за предаването им на АДВ, изразяваме следното становище:
По силата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 – 6,
т.е. данъка върху недвижимите имоти и лихвите за неплатения в срок данък са публични общински вземания.
Съгласно ал. 4 на чл. 162 от ДОПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2, т.е. таксата за битови отпадъци представлява частно общинско вземане /тъй като не е установена по основание и размер със закон, още повече, че от началото на 2004 г. се определя а с акт на кмета на общината – чл. 96 от ЗМДТ/.
До 31.12.2003 г. такса “Смет” попадаше в обхвата на данъчно вземане съгласно § 1, т. 2 от ДР на ДПК. По силата на този текст данъчни вземания са вземанията за републиканския бюджет от данъци, такси, глоби и имуществени санкции, събирани или налагани от данъчните органи, и вземанията на местните бюджети за местни данъци и такса “Смет“.
Чл. 241, ал. 1, т. 10 от ДПК регламентира като правомощие на органите на данъчна администрация извършването на действия по събирането на данъчни вземания, т.е. това е основанието въз основа на което сме събирали таксата за битови отпадъци.
С отпадането на таксата за битови отпадъци от обхвата на понятието “данъчно вземане“, съответно “данъчно задължение“ по § 1, т. 2 и 5 от ДР на ДПК (в сила от 01.01.2004 г.) както и поради характера й на частно общинско вземане по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК (тъй като не е установена по основание и размер със закон, още повече, че от началото на 2004 г. не се определя от данъчен орган, а с акт на кмета на общината – чл. 96 ЗМДТ), същата се събира по общия ред. Общия ред за събиране на частни общински вземания е Гражданския процесуален кодекс.
По силата на § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в способите на тяхното определяне. Тези съобщения имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
В ал. 3 на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ е посочено, че през 2004 г. вземанията по влезлите в сила актове по установяване на вземането по чл. 9б се събират от данъчна администрация по реда на ДПК.
За 2005 г. в ЗМДТ няма изричен текст според който съобщенията, изпращани от данъчни органи имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и тези вземания се събират по реда на ДПК.
Съгласно чл. 9б, ал. 4 от ЗМДТ вземанията по влезлите в сила актове се събират по реда на чл. 237, буква “л“ от ГПК.
Предпоставки за започване на производството за издаване на изпълнителен лист е необходимо да са налице две условия:
1. безспорно установено по вид и размер вземане на кредитора, произтичащо от писмен документ посочен в чл. 237, б.”л” от ГПК, т.е. влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.
2. вземането да е изискуемо, т.е. срокът за неговото погасяване да е изтекъл.
Предвид гореизложеното е необходимо задължението за таксата за битови отпадъци за 2005 г. да се установи с акт на кмета на общината по реда на ЗАП. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗАП административният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1.наименование на органа, който го издава;
2.наименование на акта;
3.фактически и правни основания за издаване на акта;
4.разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
5.пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
6.дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.
По силата на чл. 17 от ЗАП административният акт се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересувани граждани и организации. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение.Когато адресът на някой от заинтересуваните не е известен или той не живее на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления в общината, района или кметството.В тези случаи съобщаването може да се направи и по друг обичаен начин.
Считам, че е целесъобразно кмета със заповед да утвърди образец на акт за установяване на частно общинско вземане на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ.
Ако действащите законови разпоредби, които регламентират кръга от компетенции и правомощия на общинската администрация и кмета, допускат възможност последният да упълномощи друго лице да издава актове за установяване на частното общинско вземане би било целесъобразно такова упълномощаване.
Това становище е продиктувано от големия брой актове, които следва да бъдат издадени за 2005 г. от кмета по реда на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ.
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни основания (чл. 237, б.”л” от ГПК) започва по писмена молба на молителя – кредитор до съда. Компетентен е Районният съд.
Молбата се адресира до съответния съд. Същата трябва да съдържа:
1.име на молителя;
2.адрес;
3.указване за вида на производството;
4.обстоятелствена част – данни за длъжника, кратко описание на вземането;
5.указание в какво се състои искането.
Към молбата се подават писмени документи, на които се основава вземането си кредиторът (в случая акт за установяване на частното общинско вземане); пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документи, доказващи процесуалната правоспособност на молителя.
След издаване на изпълнителния лист следва да се образува изпълнително производство пред съдебноизпълнителната служба при съответния районен съд по молба на кредитора въз основа на издадения изпълнителен лист. В молбата се посочва способът за удоволетворяване на вземането.