Относно: Прилагането на чл. 4 и чл. 6 от ЗДДФЛ.
В отговор на направено от Вас запитване с вх. № …../05.03.2014г. до Дирекция ОДОП – гр. …,Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Вие сте българска гражданка, с постоянен адрес в България. Живеете в гр. Брюксел, Белгия. Работите в Европейската комисия на постоянен трудов договор и за полученитедоходи заплащате данъци в Белгия.
В България не извършвате трудова, професионална или стопанска дейност. Притежавате недвижим имот в България, който от м. февруари 2013 год. отдавате под наем. Наемателят Вие фирма, която Ви е удържала и внасяла авансов данък за изплатения доход.
Във връзка с изложеното, задавате следните въпроси:
1.Като какво лице следва да се определите – като местно или чуждестранно.
2.Ако трябва да декларирате и плащате данъци в Белгия, ще Ви бъде ли върнат платения данък в България.
Предвид изложената от Вас непълна фактическа обстановка и действащата нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
В нашата данъчна система са приети и съгласно ЗДДФЛ се прилагат два основни принципа за облагане доходите на физическите лица:
– принципът за облагане на доходите на лицата при източника, т.е. придобитите от тях доходи от източник на територията на дадената страна, да подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице; и
– лицата, които се приемат за местни за дадената страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната така и за доходи от източник в чужбина.
В резултат на това, ако дадено лице има доходи от източник в чужбина,то те ще подлежат на облагане както в държавата – източник на дохода, така и в тази на коятото е местно лице.
При това възниква т. нар. “двойно данъчно облагане“. С цел елиминирането му, държавите сключват “Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ (СИДДО).
Има сключена спогодба между Република България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото /ратифициранас Указ № 1843 от 1988 г. на Държавния съвет – ДВ, бр. 3 от 1989 г., обн. ДВ бр.36 от 30.04.1993г./.
При определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на България, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на закона те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им – юридическо или физическо лице се квалифицира като “местно“ или чуждестранно лице“ за целите на облагането.
Критериите,по които дадено физическо лице се квалифицира като “местно“ по смисъла на ЗДДФЛ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от същия закон. Съгласно неговата ал. 1, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Последният критерий е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството си е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. Следователно на основание чл. 4, ал. 4 от закона, центърът на жизнените интереси на дадено лице се намира в България и то е местно за целите на подоходното облагане, когато интересите му са тясно свързани със страната.
В тази връзка трябва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. За целта обект на изследване са местонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си. Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес и т.н. Необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание следва да се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.
Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ.
При оценката за данъчния статут на дадено физическо лице е препоръчително критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ да се изследват и анализират последователно, така както са изброени от законодателя.
Преценка относно това дали при дадени конкретни обстоятелства едно физическо лице е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, следва да се даде след комплексна оценка на тези обстоятелства.
Необходимо е да се извърши практическа преценка за влиянието на отделните обстоятелства, посочени за целта в чл. 4 от ЗДДФЛ.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като “чуждестранно“ се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като “местни“ на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ(чл. 5 от ЗДДФЛ).
Във Вашето писмо не изяснявате дали през 2013 г. сте пребивавали извън територията на България повече от 183 дни, както и не става ясно дали сте лице, което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Предвид неизяснената фактическа обстановка, в настоящия отговор ще разгледаме две хипотези:
Първа хипотеза:
Тъй като имате постоянен адрес в България и притежаватеимущество в страната, би могло да се оцени, че покривате поне 2 от посочените 4 критерии за местно лице, от което следва, честе запазили центъра на жизнените си интереси в България. Извършването на професионална дейност и полагането на труд в друга страна, не ви прави автоматично чуждестранно физическо лице.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване извън страната не е единственият критерий, по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Виесте реализирали доходи в Белгия по трудово правоотношение по сключен договор с работодател, за труд положен в тази държава и Ви е удържан и внесен данък. В същото време сте реализирали доходи от наем от България, данъчната основа за които се определя съгласно предвидения ред в ЗДДФЛ и за тези доходи е удържан и внесен авансов данък, то следва да подадете декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, образец 2001а. Това е така, защото правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната,са трудови правоотношенияпо силата на § 1, т. 26, б. “е” от ДР на ЗДДФЛ и доходът подлежи на деклариране с ГДД, в Приложение 1 и 1а /чл. 50 ал. 3 от ЗДДФЛ/. Данъкът се заплаща от лицето получател на дохода.
Следва да имате предвид, че данъкът, внесен в Белгия е определен и внесен по ред предвиден в законодателството на тази държава и е постъпил в нейния бюджет. В тази връзка той не е авансово удържан/внесен данък по реда на ЗДДФЛ и не следва да се посочва в Част III на Приложение № 1а. Приложим е метод за избягване на двойното данъчно облагане„освобождаване с прогресия“, съгласно чл. 23, ал. 2 от Спогодбата.
За доходите от наем следва да попълните Приложение №4 от декларацията. Данъкът, внесен за доходите от наем в България представлява авансово внесен данък по ЗДДФЛ и се посочва в Част III на Приложението
Срокът за подаване на декларацията, както и за внасяне на дължимия данък върху общата годишна данъчна основа е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Втора хипотеза:
При условие, че не отговаряте на изискванията за местно лице, то Вие ще се считате за чуждестранно физическо лице, с доход от източник в България.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.Видно от чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от закона.
С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са от източник в България.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Спогодбата, доход, получен от местно лице на едната договаряща държава (в случая на Белгия) от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава (Република България), се облага с данък в тази друга държава.
Следователно за дохода от наем на имота в България в изпълнение на Спогодбата данъкът се дължи в България.
Доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на имущество от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, подлежат на облагане с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените /изплатените доходи /чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ/.
Когатотози вид доходи от източник в България са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, подлежат на облагане с окончателен данък (чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчната ставка е 10 на сто.
При условие, че платецът на наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, окончателният данък се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 от същия закон.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
В случаите, когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и в случай, че наемодателят не е декларирал пред наемателя, че е чуждестранно физическо лице за целите на облагането по ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от наем се внася от лицето,придобило дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му,по реда на чл. 67 от ЗДДФЛи в същия срок лицето следва да подаде данъчна декларация за дължимия данък на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – образец 4001.
Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ), в ТД на НАП, в която те подлежат на внасяне.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ, по искане от наемодателя може да се издаде Удостоверение по образец за платен данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите (ТД на НАП), в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.