4
гр. д. № 1481/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 140
София, 27.03. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. С. ч. гр. д. № 1481/2015 г.
Производството е образувано е по частна жалба вх. № 106767 от 16.09.2015 г., подадена е от М. у. – Ф. по д. м. (МУ-ФДМ), [населено място] срещу решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 14026/2013 г. на СГС, ІІ-А въззивен състав, в частта с която е отменено определение от 11.06.2013 г. на СРС по гр. д. № 45998/2012 г. и вместо него е постановено друго, с което е изменено първоинстанционното решение по гр. д. № 45998/2012 г. в частта за разноските, като присъдените са намалени от 450 лв. на 200 лв. К. довод е за необоснованост на извода за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за правна защита в първоинстанционното производство.
Предмет на разглеждане в това производство е и подадената частна жалба вх. № 6252 от 20.01.2015 г. от МУ-ФДМ срещу определение № 11.11.2014 г. по гр. д. № 14026/2013 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението на СГС ІІ – А, от 29.07.2014 г. в частта за разноските, направени от него в това производство.
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваните съдебни актове съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
І. По ч. жалба вх. № 106767 от 16.09.2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С решение по гр. д. № 45998/2012 г. СРС е отхвърлил като неоснователен предявения от К. П. срещу жалбаподотеля иск по чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е осъдил ищеца да заплати на ответника МУ-ФДМ направените от него разноски за правна помощ в размер на 450 лв.
С определение от 11.06.2013 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, районният съд е отхвърлил молбата на П. за изменение на решението в частта за присъдените разноски и намаляването им поради прекомерност. Това определение е било обжалвано пред въззивния съд.
С постановеното въззивно решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 14026/2013 г. на СГС, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК въззивният съд се е произнесъл и по частната жалба и е отменил определението от 11.06.2013 г. Уважил е искането за изменението на първоинстанционното решение в частта за разноските, като е намалил присъдената сумата от 450 лв. на 200 лв. Позовал се е на чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения (НМРАВ) в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 28/2014 г.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В частната жалба не е формулиран процесуален или материалноправен въпрос, който да е решен от съда и да обосновава някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационна проверка по него. Съгласно разясненията дадени с ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдът не е длъжен да извлича и формулира правни въпроси, по които се иска допускане на касационна проверка. Задължение на страната, произтичащо от чл. 284, ал. 3 ГПК, е да представи изложение към касационната жалба и да формулира въпросите, по които съдът се е произнесъл и са от решаващо значение за изхода на спора.
Частната касационна жалба не отговора на това изискване, което е достатъчно основание да не се допусне касационна проверка на обжалваната част от въззивното решение.
ІІ. По частна жалба вх. № 6252 от 20.01.2015 г.:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по частната жалба състав на ВКС взе предвид следното:
С решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 14026/2013 г. СГС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил въззивника П. да заплати на МУ-ФДМ направените разноски за производството, които е определил на 150 лв., след като е уважил възражението за прекомерност.
С обжалваното определение от 11.11.2014 г. постановено по същото въззивно дело на основание чл. 248, ал.1 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя да измени решението в частта за разноските, като присъди пълния размер на направените такива за правна помощ от 450 лв. Мотивирал е извода си с разпореденото в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималния размер на адвокатски възнаграждения преди изменението й с ДВ 28/2014 г., с която минималното възнаграждение за отмяна на уволнение е определено на 150 лв.
К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение. Поддържа се също, че посоченият минимален размер не обвързва страните и съда да коригира уговореното до този минимум, а следва да се съобрази и обема извършена работа.
Жалбата е основателна.
При постановяването на определението неправилно е приложена Наредба № 1 за М.. Определеният с наредбата размер е посочен като минимален, а не като максимално допустим. При произнасяне по възражението за прекомерност съдът е длъжен да съобрази както сложността на правния спор, така и обема извършена работа. В случая във въззивната жалба са наведени множество процесуални и материалноправни доводи на които ответникът по иска, сега жалбоподател, е отговорил обстойно в отговора по въззивната жалба. Изпълнил е поетото с договора за правна защита и съдействие задължение, както и възложеното му процесуално представителство. Уговореното възнаграждение от 450 лв. при тези данни не е прекомерно, поради което не е било налице основание за намаляването му.
Като е приел друго, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано определение. Налице е основание за отмяната му. Вместо него ще бъде постановено друго, с което ще бъде уважено искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира, че уговореното и платено възнаграждение не е прекомерно и въззивника следва да бъде осъден да го заплати изцяло, поради което ще бъде осъден да заплати още сумата от 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 14026/2013 г. на СГС, в частта с която е отменено определение от 11.06.2013 г. на СРС по гр. д. № 45998/2012 г. и е изменено първоинстанционното решение по гр. д. № 45998/2012 г. в частта за разноските, като присъдените са намалени от 450 лв. на 200 лв.
ИЗМЕНЯВА решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 14026/2013 г. СГС в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. А. С. от САК със служебен адрес: [населено място], [улица]планина” № 21, вх. 3, офис 2 да заплати на М. у. – Ф. по д. м., [населено място] още сумата 300 (триста) лева, разноски за въззивното производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: