6
гр. д. № 6961/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 144
София, 10.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6961/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение от 12.04.2013 г. по гр. д. № 200/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 132/2010 г. Смолянски окръжен съд. С него касаторът е осъден да предаде на О. [фирма] владението на 43.51% ид. части от четири етажна масивна сграда „Здравно-възстановителна база” „Р. ливади” в местността”К.”, к. к. П., със застроена площ от 1152 кв. м. , построен в поземлен имот с площ от 4150 кв. м. и идентификатор 67653.1.554 по КК и КР на [населено място]. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационна проверка по разрешеният от съда материално правен въпрос за началния момент, от който е започнал да тече срока на кратката придобивна давност, на която касаторът се е позовал за придобиване правото на собственост върху имота. Счита че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от ответника по иска [фирма] [населено място] с довод за необоснованост на извода, че подписания от холдинга и ищеца О. АД меморандум, не представлява упълномощаване на холдинга да се разпореди с притежаваните от ищеца идеални части от имота в полза на П. 2005 О. чрез продажба и при посочената в меморандума цена. В изложението се поддържа, че този разрешен от съда въпрос е обусловил крайния му извод за това, че не е налице надлежно упълномощаване за разпореждане с недвижим имот. Въпросът се определя като такъв от значение за прилагане нормата на чл. 365 ЗЗД и се иска допускане на касационна проверка по него на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] К. не е взел становище по касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1987 г. е издадено разрешение за строеж на основание одобрени архитектурни проекти на ДФ „М.” за построяване на „Здравно-възстановителна база” в м. „Р. ливади” к. к. П.. На 05.03.1993 г. ДФ ”М.” е сключила договор за дружество по чл. 357 ЗЗД с „О.” (ОКЦ) О. [населено място]. В раздел І, т. 1 е посочено, че съдружниците обединяват усилия за изграждане на сграда с предназначение „Здравно – възстановителна база” върху терен, предоставен от ДФ „М.” съгласно одобрени проекти. Строителството е реализирано, прието е от държавна приемателна комисия на 29.11.2004 г. и е издадено разрешение за ползване на сградата. Съдружниците са уговорили дяловете им да бъдат в размер на 70 към 30 %. След корекция на договора и приемане на нови съдружници, правата им в сградата са определени както следва: за [фирма] (правоприемник на ДФ „М.”) – 51.16%; за [фирма] [населено място] – 41,53 % и за [фирма] съвместно с [фирма] общо 7.31 %.
С решение от 20.07.2001 г. постановено по гр. д. № 559/2000 г. на Смолянски районен съд по иск за делба е допуснато да се извърши делба между съдружниците и при права: за [фирма] – 51.16%, за [фирма] [населено място] – 41,53 % и за [фирма] общо 7.31 %. Решението е влязло в сила на 05.06.2003 г., когато с решение, обявено на същата дата, по гр. д. № 462/2002 г. на ВКС, І г. о. е оставено в сила решението на въззивния Смолянски окръжен съд по гр. д. № 600/2000 г., с което е било потвърдено решението за допускане на делбата.
На 20.05.2005 г. между съдружниците [фирма] и [фирма] [населено място] е подписан меморандум, с който са определени условията и реда, по който ще се извършат действия, които са необходими за справедливо и окончателно уреждане на отношенията между страните във връзка със съсобствения имот – терен и сгради.
В т. 1 на меморандума са изразили съгласие продажбата да се извърши от [фирма], а в т. 2 са се споразумели определянето на купувача, размерът, начина и срока на плащането на цената и другите условия за прехвърляне на правото на собственост да се определят след съгласуване между съсобствениците. В т. 5 на меморандума са изразили съгласие уговореното в него да се ползва само в случай на съдебен спор относно действителността на сделки, извършени със съсобствения имот.
На 07.09.2005 г. [фирма] е сключило договор за покупко-продажба с ответника по иска [фирма] на поземлен имот с ЕКАТТЕ 67653 н м. „К.” в землището на [населено място] с площ от 4152 кв. м. и построената в него четириетажна масивна сграда, със застроена площ от 1152 кв. м., като се е легитимирал като собственик на целия имот със съставен на 30.08.3000 г., № 96, т. І.
Ответникът по иска е релевирал довод за придобиване правата на ищеца в имота на основание добросъвестно давностно владение, което е осъществявал от 16.08.2005 г., когато му е било предадено владението върху имота, за което е съставен и приемателно-предавателен протокол.
С гласни доказателства е установено, че след 2005 г. сградата не е ползвана за почивна база, а стаи от нея са отдавани под наем на строителни работници. О. комбинат е ползвал 10-15 стаи, в които са почивали работници на комбината, като свидетелят не може да конкретизира дали ползването е продължило до 2005 г. или до 2002 г. Показанията му не са кретидирани от съда поради това, че той е бил преназначен на работа при ответника и е заинтересован.
Съдът е приел, че до продажбата на имота М. холдинг” е упражнявал фактическа власт върху имота както за себе си, така и за останалите съсобственици, което следва от това, че ищецът е имал на разположение определен брой стаи в сградата. Прието е, че това обстоятелство е станало известно на ответника при предаване на сградата за ползване. Доводът за придобиване на имота на основание добросъвестно владение е намерен за неоснователен по три съображения: – владението върху имота е установено на основание предавателно-приемателен протокол, който не е годно правно основание.
Не е годно правно основание и договорът за покупко-продажба, тъй като е нищожен в частта, с която е продадена идеалната част от имота, собственост на ищеца, поради липса на валидно изразена воля за продажбата, тъй като продавачът не е бил надлежно упълномощен от останалите съсобственици да се разпореди с имота. М. подписан между продавача и ищецът не съдържа волеизявление за упълномощаване на „М. холдинг” да се разпореди и с частта от имота, принадлежаща на другите съдружници.
На следващо място е намерил за оборена презумпцията за добросъвестно, установена с нормата на чл. 70 ЗС, по съображения, че при предаване владението на имота ответникът е узнал, че част от него се ползва от другия съсобственик – ищецът по иска.
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, относно това, че договорът за покупко-продажба не е породил транслативно действие за частта от имота, която е собственост на ищеца, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма.
Приел е, че договорът е валидно правно основание, на което може да се основе добросъвестно владение. Намерил е, че ответникът не е придобил право на собственост върху спорните части от имота на това оригинерно основание, тъй като в негова полза не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС – договорът за продажба е сключен на 07.09.2005 г., а ревандикационния иск е предявен на 01.09.20010 г., преди да е изтекъл петгодишния срок.
І. По касационната жалба на П.-2005 О., [населено място]
Допускането до касационна проверка се иска по разрешеният от съда въпрос от кой момент е започнало да тече добросъвестното владение – от сключването на договора за покупко-продажба или фактическото предаване на владението. Не са изложени мотиви на кое от основанията по чл 280, ал.1 ГПК се иска допускане на касационна проверка.
Давностното владение е добросъвестно, когато фактическата власт е установена на правно основание, годно да направи владелеца собственик. Съдът е приел, че такова правно основание е договорът за покупко-продажба, сключен в нотариална форма на 07.09.2005 г. Протоколът за предаване на владението на 16.08.2005 г. не представлява правно основание, което да е годно да направи владелеца собственик, поради което осъществяваната фактическа власт за времето от 16.08.2005 г. до 07.09. с. г. е правно ирелевантно.
Въпросът е разрешен от съда в съответствие с последователната и задължителна практика формирана по него и при правилно прилагане на закона, поради което не обуславя никое от основанията чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Вторият въведен материалноправен въпрос е за това, че претенцията за обезщетяване на ищеца за ползването на неговия имот без основание е основателна от датата на поканата за заплащане на обезщетение на основание чл. 93 ЗС, а такава не е отправяна до касатора.
Съдът е приел, че претенцията е основателна и обезщетение се дължи за времето от 07.09.2005 г. до предявяване на иска – 01.09.2010 г., тъй като идеална част от имота е ползвана без основание. С приета икономическа експертиза е установен размера на реализираната печалба от ответника за този период и обезщетението е определено в размер на 41.53 % от нея, т. е. припадащата се част съобразно правата на ищеца в имота.
Разпоредбата на чл. 93 ЗС повелява, че добивите от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива принадлежат на собственика.
Касаторът е ползвал имота на правно основание, годно да го направи собственик. Ползвал го е като собственик. Между него и ищеца, като собственик на част от имота, не е имало договорни отношения, поради което касаторът, който е реализирал приходи от ползването на имота, дължи припадащата се част от тях на собственика на имота на основание чл. 93 ЗС, която норма е израз на принципа на неоснователното обогатяване. В този смисъл е и ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС. Поставеният въпрос е решен в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона. В изложението към касационната жалба не е обосновано някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационна проверка на решението и по този въпрос.
ІІ. По жалбата на [фирма]
В изложението към жалбата жалбоподателя поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос дали подписаният между страните меморандум, представлява извън съдебна спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която са уредили отношенията си по повод съсобствения недвижим имот.
Вторият въпрос , по който се иска допускане на касационна проверка е този от кой момент тече давностното владение осъществявано от добросъвестния владелец.
Съдът не се е произнасял по въпроса дали меморандумът представлява извън съдебна спогодба и дали с нея са уредени отношенията между съсобствениците. От съдържанието на меморандума не се установява подписалите го страните да са изразили воля за прекратяване на съсобствеността върху притежавания от тях имот.
Думата меморандум има латински произход и означава нещо „което трябва да се помни”. В случая и от съдържанието му следва, че има значението на нещо, която трябва да се извърши.
На следващо място договорът за доброволна делба се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а съставеният меморандум не отговаря на това изискване за форма и не съдържа волеизявление за прекратяване на съсобствеността.
Поставеният въпрос не е обосновал решаващите изводи на съда, тъй като съдът не се е произнасял по него. Съдът е формирала воля само относно това дали с меморандума касаторът е бил упълномощен да продаде целия имот на определен от него купувач.
Поставеният въпрос по изложените съображения не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК да допускане касационна проверка по него.
Не е основание за допускане на касационна проверка и втория въпрос относно началния момент на давностното владение, по съображенията развити по-горе. Обосновано и законосъобразно е прието, че правното основание, годно да направи добросъвестния владелец собственик, е възникнало на 07.09.2005 г., поради което това е началния момент на давностния срок.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2013 г. по гр. д. № 200/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: