4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 01.10.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 3266/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. А., процесуален представител на П. А. С., срещу решение № 586 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 3170/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3194/2014 г., постановено по гр.д. № 17166/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд в частта му за извършването на делбата по делото чрез разпределение/възлагане/ по чл. 353 ГПК.
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. За задължението на въззивния съд, като съд по същество на правния спор, при постановяване на решението си да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; 2. Следва ли при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител и допустимо ли е разпределяне по този ред на различни по вид и стойност самостоятелни имоти при наличие на спор относно обособяването им в дялове. Твърди, че първият поставен въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 19, Решение № 134/30.12.2013 г. т.д. №34/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 157/2011 г. т.д. №823/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 324/2010 г. гр.д. №1413/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о, а вторият – Решение № 102/19.07.2013 г. гр.д. №490/2012 г. на ВКС, ГК, І г.о, Решение № 406/10.01.2012 г. гр.д. №729/2010 г. на ВКС, ГК, І г.о, Решение № 258/25.10.2011 г. т.д. №144/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. З. А., подаден чрез адв. И. М., в който е изложено становище, че подадената жалба не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3194/28.07.2014 г. по гр.д. № 17166/2011 г. по описа на РС-Пловдив, което е постановено във фазата на извършването на делба на недвижими и движими вещи между Р. З. А. и П. А. С.. Допуснатите до делба недвижими имоти са: самостоятелен обект в сграда с предназначение апартамент, с площ от 94.54 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение № 7 с площ от 5.89 кв. м. и овощна градина ІV категория, съставляваща имот № 014363, с площ от 1.650 дка в м. „Гьол къра”, в землището на [населено място].
Допуснатите до делба движими вещи са: лек автомобил марка „Опел Вектра”, 2 бр. Климатици, холна гарнитура, холна масичка, хладилник, готварска печка, микровълнова печка, 2 бр. телевизори марка LG и марка S. и автоматична пералня.
Първостепенният съд е приел, че недвижимите имоти, допуснати до делба, са неподеляеми, от всеки от тях не може да се обособят по два реални дяла. За недопустимо е намерил извършването на делбата чрез жребий тъй като допуснатите до делба имоти се различават по вид, площ и стойност, част от тях са движими вещи и са във владение на един от съделителите. Спазвайки принципа, че всеки съделител следва да получи реален дял от имуществото, съдът е пристъпил към разпределение на вещите по чл. 353 ГПК. В дял на съделителката Р. А. е поставил апартамента, за който е установено че се ползва от нея и от дъщерята на страните, която е пълнолетна. В дял на съделителя П. С. е поставил недвижимият имот – овощна градина както и всички движими вещи, за които е установено че се владеят от касатора.
Второинстанционният съд е бил сезиран с въззивна жалба, подадена от П. А. С., в която навежда оплаквания, че не са налице предпоставките по чл. 353 ГПК, тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий не е невъзможно или много трудно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спазвайки правилото всеки съделител да получи реален дял от имуществото, трябва да се пристъпи към разпределяне съгласно чл. 353 ГПК. Посочил е, че изнасянето на публична продан е способ за извършване на делбата, който е приложим, когато конкретният недвижим имот е неподеляем и е невъзможно да се постави в един от дяловете. Когато имотите са повече от един, неподеляемост е налице само ако е невъзможно всеки съделител да получи реален дял. При тези съображения, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния, и потвърдил неговото решение.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирания в т. 1 въпрос. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана включително и в сочените от кастора решения, предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност при потвърждаване на решението на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване. В настоящия случай Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към мотивите на Пловдивски районен съд, след като е обсъдил изложените оплаквания във въззивната жалба.
По отношение на втория поставен въпрос също не е налице основание за допускане до касационна проверка.
Неоснователно е позоваването на решение по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, І г. о., в което способът за извършване на делба чрез разпределяне на имотите е избран след като е установено, че апартаментът е неподеляем на два реални дяла и предмет на делба са били освен него и два гаража.
Не е в подкрепата на поддържаното от касатора възражение и възприетото в решение № 406 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 729/2010 г. Предмет на делба между страните са били апартамент и къща. Делбата е била извършена чрез разпределяне на имотите между двамата съделители, по съображения, че единият от тях е спомогнал за придобиването на апартамента със средства и на това основание има вземане по чл. 12, ал. 2 ЗН.
И в двата разгледани случая е избран способа за разпределяне на имотите между съделителите, което е мотивирано с наличие на неудобство за теглене на жребий.
По настоящия спор въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределяне на имотите, като е изложил съображения относно неприложимостта на публичната продан и тегленето на жребий и се е позовал на събраните доказателства и обстоятелството, че ищцата е владяла след прекратяване на брака заедно с дъщеря си, за която й е възложено упражняването на родителски права, допуснатия до делба апартамент в [населено място]. Извършила е подобрения в него. Ответникът е владял движимите вещи като се е установил да живее в жилище в [населено място], негова индивидуална собственост, което е било семейното жилище на съпрузите и с решението за прекратяване на брака му е предоставено за ползване. Решаващите правни изводи на въззивния съд са обосновани от конкретно установените факти и са в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и цитираните съдебни решения, както и с възприетото в т. 5, б “б” от ППВС № 7/73 г., че делбата се извършва чрез теглене на жребий, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона.
Ответната страна по касация е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, но доколкото не е представила доказателства за сторени такива, искането не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 586 от 30.03.2015 г. по гр.д. 3170/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Оставя без уважение искането на Р. З. А. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: